Френският президент Франсоа Оланд и неговият финансов министър Мишел Сапен се опитаха да защитят гръцкия премиер, което е знак за разделение сред европейските кредитори относно спасителната програма за страната
Гърция пренебрегна своите международни кредитори, одобрявайки в четвъртък плановете на властите в Атина да предоставят на пенсионерите в страната еднократна коледна премия въпреки изразените по-рано тази седмица опасения от страна на Еврогрупата относно този ход, предаде БНР.
Европейските кредитори на страната обявиха в сряда, че временно преустановяват постигната по-рано този месец сделка, включваща мерки за краткосрочно облекчаване на гръцкия дълг, след като премиерът
Алексис Ципрас заяви неочаквано, че ще предостави на пенсионерите с ниски доходи коледни бонуси за 617 млн. евро.
Този ход на Ципрас вбеси длъжностни лица в Германия и в някои други държави - членки на еврозоната, но вчера френският президент Франсоа Оланд и неговият финансов министър Мишел Сапен се опитаха да
защитят гръцкия премиер, което е знак за разделение сред европейските кредитори относно спасителната програма за страната.
Снощи депутатите в гръцкия парламент подкрепиха предложението на Ципрас за предоставяне на 617 млн. евро от излишъка, постигнат в резултат на строгите мерки на икономи, като бонус за
пенсионерите.
Пристигайки на проведената вчера европейска среща на върха в Брюксел, френският президент Оланд заяви, че е погрешно да се попречи на Гърция да взима "суверенни решения". Френският финансов
министър Мишел Сапен пък изрази разбиране относно решението на Ципрас да предостави 617 млн. евро на гръцките пенсионери с оглед на факта, че властите в страната са надвишили заложените от
кредитори цели за първичния бюджетен излишък през настоящата година.
От своя страна комисарят по икономическите и парични въпроси Пиер Московиси посочи, че ЕК не вижда причини, защо европейските кредитори да поставят под въпрос постиганото преди време споразумение
за облекчаване на дълга на Гърция.
Говорител на ЕЦБ пък заяви късно снощи, че международните институции, следящи изпълнението на гръцка спасителна програма, са отчели, че предложените от властите в Атина мерки са сериозен повод за
безпокойство. Той обаче допълни, че тези мерки не биха подкопали заложените фискални цели в спасителната програма, тъй като има само временен характер. Според него правителствата от еврозоната ще
трябва да решат как да процедират в бъдеще.
Тези противоречия изглежда само ще задълбочат сериозния разрив между Атина, нейните европейски партньори и Международния валутен фонд относно реформите, които са необходими, за да помогнат на
гръцката икономика да се измъкне от рецесията в която се намира от 2009-а година насам.
Междувременно Централната банка на Гърция призова властите в Атина да се придържат към ангажиментите си по настоящата спасителна програма, ако искат да се сложи край на споровете с международните
кредитори, довели до временно преустановяване на договореното по-рано този месец споразумение за облекчаване на дълга.
В свой междинен паричен отчет, който беше внесен днес в парламента на страната, Гръцката централна банка заяви, че безизходицата между Атина и нейните кредитори би могла да застраши икономическия
растеж, който е в сила в последно време, както и скорошното предприемане на средносрочни и дългосрочни мерки за облекчаване на дълга.
Банката също така прогнози, че БВП на Гърция ще се разшири с 2,5% през 2017-а година и с 3% през 2018-а година.
