Финансовите дупки в бюджета между 2013-та и 2016 г. могат да достигнат 9,5 милиарда евро
Липсите във финансовата програма на Гърция ще принудят кредиторите от Европа и Международния валутен фонд да отпуснат трети помощен пакет за средиземноморската страна. Това е сценарият, който
широко се разпространява в Гърция в последните дни, след като стана ясно, че от втората половина на 2014 г. Гърция няма да може да погасява външните си задължения поради задълбочилата се
икономическа криза, съобщи електронното издание GRReporter. Според доклада на Европейската комисия, цитиран от вестник Нафтемборики, финансовите дупки в бюджета между 2013-та и 2016 г. могат да
достигнат 9,5 милиарда евро.
Липсващата сума ще бъде покрита с отпускането на трета финансова помощ и с ново частично преструктуриране на държавния дълг. Анализаторите в страната очакват, че гръцките държавни облигации, които
Европейската централна банка държи, ще бъдат заменени с нови с по-дълъг срок на падеж и може би с по-ниска лихва. Те са на стойност между 15-18 милиарда евро и разсрочването на задължението ще
помогне на средиземноморската държава да избегне вероятното спиране на плащанията в следващите три години.
Подписването на нов Меморандум за финансова помощ трябва да стане преди края на сегашния договор за помощ, който изтича през първата полувина на 2014 г. Очакванията са, че преговорите по новия план
за спасение ще започнат още тази есен след германските парламентарни избори. Засега германският канцлер Ангела Меркел и германият финансов министър Волфганг Шойбле категорично отричат, че ще има
ново намаление на гръцкия външен дълг. В същото време финансисти вътре и извън страната смятат, че окастрянето на задълженията на Гърция е неизбежно.
Проблемът с влизането в сила на нов Меморандум за финансова помощ е, че с него ще се въведат допълнителни мерки за фискална консолидация. Разходите в бюджета отново ще бъдат съкратени, а данъците
ще бъдат увеличени. Това може да предизвика сериозно социално недоволство и да активира нова политическа нестабилност. Друго условие за намаляване на гръцкия външен дълг, което изглежда трудно
осъществимо е програмата за приватизации да се изпълни без затруднения.
Мисията на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия ще се върне в Атина през есента на тази година. Тогава кредиторите ще направят точен
анализ на недостига в бюджета за периода 2013-2016 и ще определят основните параметри на новия договор за финансова помощ.
От пролетта на 2010-та до лятото на 2013-та Гърция е получила от помощния механизъм 208 милиарда евро. За 2014 г. страната трябва да получи още 16,1 милиарда евро. От тях 7,2 милиарда евро ще са от
Европейския фонд за финансова помощ (EFSF), a другите 8,9 милиарда евро ще дойдат от Международния валутен фонд.
Външните задължения на държавата за същия период достигат общо 33,6 милиарда евро. През 2014 г. трябва да се изплатят държавни облигационни заеми на стойност 24,9 милиарда евро, а финансирането на
дефицита ще струва 8,7 милиарда евро.
Бюджетът вече издиша, след като финансовото министерство призна, че за първото полугодие на 2013-та приходите в държавната хазна са с 1,62 милиарда евро по-малко от планираното. Ако тенденцията
продължи, черната дупка в публичните финанси ще се увеличи, въпреки че правителството очаква допълнителни приходи от приватизации. “Все още не може да се говори за финансова дупка и въвеждане на
нови мерки за финансова консолидация”, заяви финансовият министър Янис Стурнарас, независимо че някои икономисти в страната не са съгласни с него.
Докладът на надзорната тройка от януари тази година предвиждаше бюджетни липси за периода 2015-2016 г. от 4,2 милиарда евро. Новите данни показват, че бюджетната празнина ще е по-голяма. Единствен
шанс за привличане на нови средства извън финансовата помощ е създаването на висок първичен бюджетен дефицит и приватизационната програма на правителството, която забуксува в последните седмици.
“Резултатите от приватизационната програма ще са критични за финансирането на икономиката” се казва в доклада на Европейската комисия, цитиран от гръцките медии.
Според реформирания приватизационен план, през 2013-та Гърция трябва да събере от разпродажба на държавна собственост 1,5 милиарда евро, вместо 2,5 милиарда както предвиждаше първоначалният проект.
По-голямата тежест остава за 2014 г., когато правителството трябва да събере 3,5 милиарда евро от сключени приватизационни сделки.
