Налог за правото да живееш – просто мечта за всяка данъчна администрация по света
Мнозина знаят, че изразът „парите не миришат“, произнесен от римския император Веспасиан има непосредствено отношение към налозите. И по точно към данъка за посещение на обществена тоалетна, въведен с идеята да попълни държавната хазна от наскоро приключилата гражданска война.
Историята помни всевъзможни данъци, въвеждани от мъдри, но най-често алчни управници.
В следващия материал са изброени най-абсурдните данъци, въвеждани в различните държави.
Налог за правото да живееш – просто мечта за всяка данъчна администрация по света. Въведен е през XIV век в Англия.
Да пълни държавната хазна е било задължение за всеки човек и при това само защото е жив.
Гениалното хрумване обаче се проваля с трясък – бунт бързо слага край на това безумие.
През 1689 година руският император Петър Първи въвежда налог върху брадите. Трябва да се посочи обаче, че го прави напълно основателно. Слугите, търговците, чиновниците – всяка отделна категория граждани е имала определена налогова такса. Плащаш си за несъответствие с модата и си запазваш брадата.
Неплащане означавало не просто обръсване, но и каторга, където да се изработят парите.
Налог „уши“ е бил въведен в Тибет през 20-те години на миналия век, за да се финансира армията. Макар и този данък да се споменава нееднократно от различни източници, данните за него са твърде противоречиви. Според твърденията на китайски историци, семействата са плащали по един лян сребро за всяко ухо на човек или домашно животно.
Западни изследователи твърдят, че при отказ за плащане се режело ухото. А за отрязани уши данък не се дължал.
В началото на ХХ век в руския Алтайски край е съществувал налог за риболов на лед – властите са взимали по 20 копейки за пробиване на дупки в леда за цялата зима, както и по 2 копейки за всяка отделна отделна дупка.
Налог „прозорец“ е действал в Англия и Шотландия през 17 и 18 век. Този пореден опит да се понапълни хазната довежда до тотален отказ на бедните да си поставят прозорци.
Дори по-заможните си зазиждали прозорците, за да не плащат налога. Удивително, но този данък просъществувал достатъчно дълго – отменен е едва на 24 юли 1851 година.
Съвсем не отдавна – точно през 1993 година Венеция въвежда данък „сянка“. Всички собственици на заведения, чиито тенти хвърлят сянка върху градската собственост трябва да попълват общинската хазна.
От 1784 до 1811 година в Англия е в сила данък „шапка“, носил нелоши приходи на короната.
А и как иначе, след като всеки уважаващ себе си джентълмен е носил шапка. Върху тях са били поставяни специални знаци, удостоверяващи, че налогът е внесен.
При нарушение глобата била сериозна. За фалшифициране на данъчен знак присъдата била смърт.
През XVI (по някои версии - през XVIII) век в германския град Вюртембург е действал закон срещу врабчетата.
От всеки собственик на жилище се искало да представи дузина убити врабчета. Срещу тях получавал от градските власти 6 крайцера. При неизпълнение - глобата била 12 крайцера.
Този данък слага началото на нелегална търговия с мъртви врабчета – процъфтяващ бизнес в онези години.
Налог върху страха – известен и като данък за освобождаване от военна служба. Тези, които не искали да се сражават под знамената на любимия си крал Хенри Първи (1100-1135 г.) били задължени да си плащат за това.
Първоначално относително нисък, налогът бил увеличен от Джон Безземни с 300% и бил изискван от рицарите дори в години, в които просто не е имало война.
Този данък е изиграл немалка роля за появата на великата Харта на свободата. Налогът просъществува цели 300 години, а след това британските данъчни измислят нови начини за попълване на хазната.
Достоен завършек на безумния списък е готвен от властите в Нова Зеландия през 2003 година данък, който така и не е въведен.
Става дума за облагане на всяка крава, за изпусканите от нея газове.
Идеята идва в нечия глава, за да се отговори на Протокола от Киото и след оценка, че именно кравите са причина за 50% от отделяните парникови газове в страната.
В крайна сметка управляващите преди десет години лейбъристи се отказват от гениалната идея.