ЕС призна двоен стандарт и при цените на храните, евродепутатите гласуват мерки
С една трета по-скъпи са детските пюрета, предлагани у нас, отколкото в редица европейски държави. Най-евтино се продават храните за най-малките в Италия, следвани от Холандия и Австрия. У нас
цените са с до 35% по-високи в сравнение с най-евтините в Европейския съюз (ЕС), показа проверка на "Монитор" след сигнал на читатели.
Захранващите храни, произвеждани в Германия, се продават с най-голяма надценка – у нас буркан с пюре от моркови се продава за 2,55 лева за разфасовка от 125 грама, докато в Италия и Холандия на
цена около 1,80 лева.
Единствено газираните напитки у нас са на по-ниски цени сред сравняваните продукти в наши и чужди големи вериги магазини. Освен в цените разлики се наблюдават и в съдържанието на предлаганите
продукти, което е по-големият проблем. Проучванията отчитат, че най-големи разлики има в шоколада, като в Източна Европа той е с 30% по-малко. И ако за Русия е оправдано да се предлага десерт с
по-ниско съдържание на какао, защото е извън Европейския съюз и се влияе от местното законодателство, то в рамките на Съюза би трябвало потребителите да са равни. На етикетите на известна марка
шоколад, славеща се с алпийското мляко, ясно се вижда, че потребителите от Австрия, Италия и Холандия консумират сладкото с минимум 30 на сто какао, докато ние и руснаците се храним с какаова маса.
Прави впечатление също, че различното съдържание не води до по-ниски цени у нас - едва с няколко стотинки по-малко, за разлика от развитите Холандия, Италия и Австрия.
Разлика има и в напитките - тези в Западна Европа са със захар, а в Източна - с фруктозо-глюкозен сироп. "Доказано е, че той е десет пъти по-вреден и води до появата на заболявания като диабет.
Разлика има и при детските храни - една и съща марка пюрета е с много повече витамини в Западна Европа, у нас са с консерванти. Проблем има и той е свързан със здравето на европейските граждани",
коментира евродепутатът Емил Радев. Съдържанието на плодовете в напитките, които консумираме, също се различава. Последното показа и проучване на "Монитор", най-много портокал има в съдържанието на
известна газирана напитка, предлагана в Италия (12%). В Австрия и България сокът от концентрат е едва 5 на сто. В Русия пият напитката с 3% съдържание на портокал.
Проблем има при почти всички стоки - не само хранителни, но и стоки за дома, почистващи препарати, козметика и др. Интересното е, че допреди няколко години Европейската комисия категорично отричаше
въобще да има двоен стандарт при храните и напитките, а производителите се оправдаваха с различните вкусови предпочитания на населението в различните страни. На последното пленарно заседание на
Европейския парламент (ЕП) за този мандат предстои депутатите да гласуват в пленарна зала споразумението за засилено и по-добро прилагане на законодателството за защита на потребителите, което се
занимава и с проблема с двойните стандарти на продуктите. "В този смисъл за нас в Европейския парламент и за мен лично е изключителна победа фактът, че ЕК най-накрая призна, че наистина съществува
двоен стандарт между продаваните стоки в различните части на Европа", коментира още Радев.
Страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) бяха първите, които повдигнаха темата и те бяха последвани от България и Румъния, но тук не става дума само за гражданите на
Източна Европа, а за хората в цяла Европа, коментира проблема омбудсманът на Република България Мая Манолова.
На въпрос дали страната ни и другите източно-европейски държави, които също повдигат въпроса, имат достатъчно разбиране и подкрепа в Брюксел, Манолова, припомни, че е било необходимо доста време да
убедим институциите на национално и европейско ниво, но и в крайна сметка успяхме и получихме подкрепа. "Промените в европейското законодателство бяха обявени от София и сега, година по-късно, ще
бъдат гласувани. Факт е, че когато една кампания бъде подкрепена от колкото се може повече посоки - дали от държави или институции, или и от двете, когато една кауза е справедлива и цели да защити
гражданите, нещата се случват", каза още омбудсманът.
Манолова припомни още, че ръководената от нея институция е започнала кампанията срещу двойните стандарти при храните в ЕС преди 3 години. Това стана, след като бяхме сезирани от майки, че детските
храни са с различно качество в различните европейски страни. Бяхме първите, които ясно и категорично заявихме позиция и ни трябваше доста време, за да убедим и останалите институции. Първо, че
такъв проблем съществува, и второ, че той може да бъде решен. Те бяха изключително скептични и дори имаше проучвания, които "доказваха", че двоен стандарт при храните няма.
Проведохме редица проучвания, изградихме национална коалиция, изпратихме редица писма и декларации до европейския омбудсман, европейски комисари и председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер с искане
за законодателни промени, каза още Мая Манолова. Според нея също е обнадеждаващо, че ЕП ще гласува подкрепените от нас промени. "Всеки от нас е наясно, че мултинационалните компании, които печелят
от предлагането на храни с по-евтини съставки, но с по-висока цена, реализират милиарди", припомни омбудсманът на България.
Тази седмица ще бъде гласуван нов пакет забрани за заблуждаващите търговски практики и подобряваме защитата на потребителите в електронната търговия. Новите разпоредби, които ни касаят пряко,
уточняват, че предлагането на пазара на продукт, претендиращ, че е еднакъв със същия продукт в други държави членки, когато в действителност тези стоки значително се различават по съставки или
характеристики, ще представлява заблуждаваща търговска практика. В този смисъл ще бъде и наказуемо от закона и търговците повече няма да могат да заблуждават потребителите.
На практика това ще означава, че ако стока от една марка в Австрия или Германия например се различава от същата стока на същата марка в България или Румъния, и тези разлики не се дължат на
изисквания на националното законодателство, то съответният продукт не може да бъде продаван като идентичен. Търговците ще бъдат задължени да предоставят и ясна информация за всеки един продукт,
както и за неговото съдържание и съставки, така че потребителите да бъдат добре информирани.
Целта е порочната практика да бъде посочена като нелоялна търговска практика на директивата и след това да се гласуват финансовите глоби за всички компании, които нарушават правилата.
