Диагнозата: Българското здравеопазване е болно, лечение все още няма (обобщение)2

Нарастването на разходите за финансиране на здравеопазването ще окаже неминуемо натиск върху други сектори, финансирани от правителството, обяви финансовият министър Владислав Горанов

България е последна по здравни показатели в ЕС. Това каза здравния министър Петър Москов по време на форум, организиран от КРИБ. Страната ни все още не може да намали детската смъртност до средната в Европа от 95 г. у нас тя е 2,5 пъти по-голяма. В същото време продължителността на живота ни пада.

На фона на тези цифри, почти два пъти са се увеличили парите за здраве и днес те са 8% от брутния вътрешен продукт. Ако през 2010 г. сме дофинансирали от джоба си здравеопазването с 26%, през 2012 г. този процент вече е 40%.

През 2013 г. у нас е настъпил брекпойнт – т. е. - разходите са надхвърлили приходите, отчете министърът.

Ето защо реформата е повече от нужна, каза Москов. Правителството е предприело няколко стъпки, като се залага на ефективното разходване на средствата, а не на свиването им.

По отношение на парите за лекарства, там трябва да се спрат течовете, за да може всички нуждаещи се да получат своето лечение, каза министърът.

На фона на всичко това, ние имаме голяма база, но е разположена и се ползва неефективно. Отделен въпрос, е че хоспитализациите растат и то неоправдано. 20% от тях съвсем спокойно могат да бъдат спестени и да се мине на амбулаторно лечение.

Трите пакета за медицинска помощ са сред основните цели на стратегията за здравна реформа. Здравнонеосигурените няма да получават обществени услуги.

Здравният министър Петър Москов заяви, че целите на здравната реформа са да бъдат постигнати по-добра продължителност на живота и намалена смъртност.

Той обясни, че нашите показатели са много по-лоши от средноевропейските и трябва да се промени подхода спрямо локализаторите на заболяванията, които причиняват най-голяма смъртност. Според него трябва да насочим усилията си към приоритетните заболявания.

Москов се обяви категорично за прогенерична лекарствена политика, за да се спестят средства. 

Електронното здравеопазване – всеки трябва да има електронно здравно досие, здравна карта, личният му лекар да му предписва рецепта в електронен вид, в болниците да имат достъп до данните за здравния му статус. 

Ще бъдат въведени електронни досиета, електронна здравна карта и електронна рецепта. 

Министърът посочи, че в момента парите в системата изтичат и няма механизъм за контрол срещу какъв резултат се дават те. По думите му това ще се промени чрез ясна електронна система на здравеопазването. Нейното въвеждане Москов определи като основен ангажимент като министър на здравеопазването. 

Електронното здравеопазване ще бъде полезно за пациента, защото ще му гарантира индивидуални права на здравно осигурено лице, ще има и данни за това как се разходват средствата, коментира още здравният министър.

Той обясни, че всеки пациент ще разполага с индивидуален пакет за доболнична помощ, в който има определено количество изследвания, прегледи при специалисти и всеки чрез електронните си здравни карти ще носи тези права в ръцете си, а личният лекар само ще определя необходимостта от това дали да се ползват, или не.

За лекарите – премахва се административната тежест.

Москов: Ще плащаме  цялата лекарствена терапия, а не отделното хапче

Домакинствата плащат двойно повече за лекарства от здравната каса, чиято средна договорна отстъпка за медикаменти е 0,5%. Това каза здравният министър д-р Петър Москов на форума за здравната реформа, организиран от КРИБ.

535 млн. лв. е дала НЗОК за лекарства през 2014 г., а пациентите са платили 455 млн. лв. Само 1,5 е ефективният процент реимбурсация на лекарствата на НЗОК. При лекарствата за болестите на кръвообращението - най-масовите и смъртоносните у нас, касата плаща 100 млн. лв., а доплащането от пациента е 313 млн. лв., или 75%.

Това е погрешен подход, който ще променим с принципа да се плаща цялата лекарствена терапия, а не за хапчето, обясни д-р Москов. Така ще се осигуряват лекарствата изцяло безплатно за социалнозначимите заболявания, включени в основния пакет медицински дейности от 2016 г. Ще се работи по задължителни фармако-терапевтични ръководства, като се насърчава прогенеричната политика в плащането на лекарствата. Спестените чрез по-евтините генерични лекарства пари ще отиват за скъпи иновативни терапии.

Идея: Държавните служители с високи заплати сами да си плащат здравните осигуровки

По-късно пред журналисти здравният министър посочи, че Министерството на здравеопазването ще предложи държавните служители с високи заплати да плащат сами здравните си осигуровки. По думите на Петър Москов, това предложение ще засегне държавните служители, които получават повече от две минимални работни заплати. Идеята предстои да бъде обсъдена с работодатели и синдикати. По думите на Петър Москов, ако тази идея се осъществи, само от Министерството на здравеопазването ще се спестят 1,5-1,7 млн. лв.

Владислав Горанов: Случващото се в здравната система е като състояние на свободно падане

По думите му се очертава изключително тревожен тренд във финансирането на здравеопазването. Той не изключи възможността в края на годината да се очертаят сериозни затруднения пред сектора. От 2009 година насам разходите за здраве нарастват лавинообразно, изпреварвайки с пъти нарастването на икономиката като цяло.

Тогава за здравеопазване са били отделени 2.6 млрд. лева, а през 2014 г – близо 4 млрд. лева. И след като никой не е усетил в това време рязко подобряване на качеството на лечението, очевидно е, че огромни средства изтичат някъде.

Нарастването на разходите за финансиране на здравеопазването ще окаже неминуемо натиск върху други сектори, финансирани от правителството. Министър Горанов заяви, че към края на тази година ще се очертае недофинансиране от 200 млн. лева.

Ставащото в здравеопазването е състояние на свободно падане и това ще се прояви след няколко месеца ако не се вземат мерки. Всички усилия, които полага здравният министър Москов, трябва да бъдат подкрепени с всички възможни мерки, каза финансовият министър Власислав Горанов на форума. Той подчерта, че здравната система е изключително неефективна. 

Усилията на здравния министър, по думите му, трябва да се подкрепят на всяко ниво. Заради популизма обаче темпът на реформите не бил този, който искал кабинетът.

Проблемите ескалират, по мнението на Горанов, заради нежелание да се решат. Той подчерта, че през 1998 година разходите за здравеопазване  са били 810 млн., а за 2014г. са скочили на 4 млрд.лева, но за пациентите нищо не се е подобрило.  

Борисов към НЗОК: Усещам, че пак ще искате пари наесен

"Абсолютно подкрепям реформата на Москов. Предупреждавам Здравната каса – направете си хубаво сметките, а не да идвате всяка година да искате няколкостотин милиона. Идвате и казвате – ама тези пари са за здравето на хората. Не са... Не искам да ви обидя, че всички станаха много обидчиви напоследък, но си направете хубаво сметката."

"Здравето няма цена! Още толкова бих дал само да се получава качествено здравеопазване. Ще отрежем Лотове от магистралите ако трябва, само хората да са здрави", заяви Борисов. Според него в системата има парадокс. Той разказа за негова позната, която го "подразнила" с изказването си, че получава 40 000 лева годишно от Здравната каса за лекарство и пак не била доволна. "Това е заплатата ми за 10 месеца като премиер. Какво излиза, че човек трябва да е милионер, за да си позволи лечение".

"За нашите болници купуваме най-доброто и като отидеш опашка записване за скенер. С една дума много са нещата, в сектора, който трябва да се решат с кардинална реформа. Здравеопазването гълта 10 "Тракии", но когато минат по магистралата хората виждат колко е хубаво, а в здравеопазването хората се оплакват и все са недоволни.

4 млрд. лв. се дават за здравеопазването годишно. А преди няколко години са били 900 млн. лв., посочи Бойко Борисов. Заедно с това, което дават хората, разходите стават 8 млрд. лв. Бих дал още 8 млрд. лв. ако хората са доволни, но те не са. Една позната получава лекарство за 40 хил.лв. от здравната каса. Това е заплата ми за 4 месеца и въпреки това и тя е недоволна от здравеопазването, каза премиерът. 

Борисов се обърна към работодателите и всички политически сили да подкрепят здравната реформа и пенсионната реформа. Той призова всички партии в парламента да се обединят и да гласуват утре в подкрепа на 2-те реформи. 

"Издебнахте ме и не гласувахте предложението на Москов за увеличаване представителите на държавата в надзорния съвет на здравнта каза. Това е упрек не само за ГЕРБ, а и за Реформаторите и за Патриотите. Видяхте какво са гласували вчера на надзора. Искате да ме изненадате през октормви и ноември с още двеста-триста милиона лв. за здравеопазване, но това няма да стане!", каза премиерът Бойко Борисов по повод отхвърлената от парламента промяна в закона за здравното осигуряване миналата седмица. 

Той призова да се намери механизъм предложението да бъде прието и обеща, че ще дойде на гласуването в парламента. Премиерът заяви абсолютната си подкрепа, както и тази на ГЕРБ за здравната реформа. 

"Сутринта Румен Овчаров, който рядко цитирам, в случая беше много прав като определи, че популизмът, когато е в малки количества, както препоръчва г-н Москов е като алкохола - добре, но в големи дози той е вреден", обясни министър-председателят.

В първия панел на форума "Болнична помощ и електронно здравеопазване" доц. Стайко Спиридонов, изпълнителен директор "МБАЛ Хигия" АД и представител на Националната Асоциация на частните болници в България, принципно одобри здравната идеология на министър Москов. "Презентацията на министъра е достойна за дисертация, но като всяка дисертация, тя има нужда от научен ръководител", заяви Спиридонов.

"Москов постава полупопулистки в центъра на реформата пациента. А аз смятам, че там трябва да бъде поставена връзката пациент – лекар – общество. И лечението на пациента е недофинансирано, и лекарят е недофинансиран, и обществото като цяло е недофинансирано.  За първи път се предлага разделянето на здравната помощ на два пакета. Но в основния влизат 95% от заболяванията. Кои са тези от другия пакет? Ако пренебрегнем такова заболяване, да го лекуваме по-късно и впоследствие нещо се случи – тогава кой ще отговаря пред съда? От друга страна, и сега едни 1,4 млрд. лева се въртят под масата като нерегламентирани плащания. Ето ги парите за дофинансиране. Премиерът говори, че в здравеопазването има тази година 8 млрд. лева. Дали те са реални?", заяви доц. Спиридонов.

"Точно в това е проблемът – това са статистически данни, тези пари ги има, но вие не ги виждате", отговори министър Москов.

Адемов: Струва ми се, че всъщност преследвате различни цели от обявените

"Това изобщо не е здравна реформа, а пакет от някакми мерки. Предложенията не променят нито един параметър на здравеопазването. Не се говори изобщо за повишаване на осигурителните вноски. В член 52, ал. 2 от Конституцията е казано, че държавата, работодателите и работниците споделят разходите за здравеопазването. Държавата в момента нарушава този текст. В момента бюджетът на Здравната каса е с 80 млн. лева по-нисък от изпълнението за 2014 година", посочи още Адемов.

Модераторът на панела доктор Пенков го репликира, че целта на промените е не да се увеличи натоварването за гражданите чрез техните вноски, а оптимизация на харчовете за здраве.

Всеобщото заключение след края на първия Панел на Форума: Диагнозата е поставена - българското здравеопазване е болно, а лечение все още няма

Част от презентацията на КРИБ

Здравно-демографска среда

България е на първо място по неблагоприятни основни здравно-демографски показатели от всички държави-членки на Европейския съюз:
- Висока обща и преждевремена смъртност;
- Висока детска смъртност;
- Ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве;
- Отрицателен естествен прираст;
- Застаряване на населението;
- Висока заболеваемост и болестност от хронични заболявания;

Общата смъртност в България нараства от 9.1 на 1000 през 1970 година на 14.4 на 1000 през 2013 година.  По данни на Recent demographic developments in Europe (база данни на Евростат) по показателя "обща смъртност”, България се нарежда на последно място из между всички страни на Европейския съюз (средно за ЕС през 2012 г. тя е била 9,7 на 1000 население). България все още не може да намали детската смъртност до нивото на показателя, достигнат от страните от ЕС през 1995 г. В момента показателят детска смъртност в България е  2 пъти по-висок от средноевропейския показател и 3 пъти по-висок от показателя в страни като Норвегия, Австрия, Чехия, Холандия и др.

През 2013 г. средната продължителност на живота в България достига средно-европейските показатели за 1980г.
Разликата в продължителността на живота между българския и средноевропейския гражданин нараства 2 пъти - от 3 на 6 години.
Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията) запазва нивото си от около 22-23% т.е. почти всяко четвърто умиране в страната е на лице, ненавършило 65 години.
При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока (29.8% при 14.2% за жените).

Макроикономическа среда

Между 1995 и 2012 г. общите разходи за здравеопазване са се увеличили от 5,2 на 8 % от БВП, като средствата за здравеопазване на глава от населението са се увеличили от 82 на 566 щ. дол. (6,9 пъти). Според данни от Националните здравни сметки през 2012 г. в България са били изразходвани за здравеопазване около 6,3 милиарда лв.
Съставът на разходите за здравеопазване се е променил:
- През 2012 г., публичният дял от общите разходи за здравеопазване представлява 51,4 % (основно за сметка на НЗОК), в сравнение с почти 74 % през 1995 г.
- Частните разходи за здраве са се увеличили от 26 % през 1995 до 48,6 % през 2012 г.

Публични разходи
За периода от 2003 г. до 2013 г. разходите за здравеопазване по консолидираната фискална програма са нараснали 2,1 пъти – от 1, 69 милиарда лв. до 3, 54 милиарда лв.
От 1999 г. – годината на създаване на НЗОК – до 2012 г. общите разходи за здравеопазване се увеличават с 10% на година по-бързо, отколкото БВП.
Публичните разходи за здравеопазване се предвижда да се увеличат от 4,5 % от БВП през 2013 г.  на 5,3 % от БВП през 2020 г. (5, 37 милиарда лв.) – увеличение от 0,8 процентни пункта.
Публичните разходи за здравеопазване ще се увеличат от 12,1 % от бюджета на правителството през 2013 г. на 13,6 % от бюджета на правителството през 2020 г. – увеличение от 1,5 процентни пункта.

Населението намалява с относително постоянен темп – с около 0,60% годишно.
Темпът на нарастване на БВП намалява през последните 3 години.
Разходите на НЗОК нарастват с много по-бърз темп от приходите от здравно-осигурителни вноски.
През 2013 г. ръстът в приходите е бил едва 2,84%, докато разходите са се повишили с около 15%.
Тенденцията се е запазила и през 2014 г.

През 2013 г. разходите на НЗОК достигат номинално сумата на здравноосигурителните вноски, а през 2014 г. вече са повече от приходите.

Най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат най-голяма тежест  в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени продукти.
Към 2014 едва 18% от публичните средства са изплатени за извънболнична и дентална помощ и медико диагностични дейности, като този дял постоянно намалява (от 23% през 2009 до 18% през 2014).
За периода 2000-2014г. разходите на домакинствата и на лицата за здравеопазване са се увеличили над 4 пъти.
Почти 20 % от домакинствата в България са изразходвали 10 % или повече от общите си разходи за здравеопазване през 2013 г. 
(По данни на СБ «това е доста по-високо от средните числа за ЕС-15 от 5,8 процента и дори по-високо от страни като Виетнам и Бангладеш, където 15 % от домакинствата изразходват средства над този праг».)
През 2013 г. 13,1 % от домакинствата са имали разходи на равнището на официалния праг на бедност. Когато плащанията за медицински грижи се извадят от разходите, засегнатите се увеличават до 17,3 %. Т.е. 4,2 % от домакинствата, които преди това не са падали под прага на бедността, падат под този праг заради разходи за здравеопазване.

Защо е необходима реформа в болничната помощ?

- Имаме повече болници и легла от средното за ЕС, които при това са неравномерно териториално разпределени;
- Системата е фрагментирана - голяма част от болниците са тясно профилирани, без възможност за комплексно лечение;
- Липсват легла за продължително лечение и дългосрочни грижи, за сметка на големия брой легла за активно лечение;
- Налице е ниска използваемост и ефективност на болничния капацитет;
- Качеството на болничните услуги не удовлетворява потребителите им;
- Липсва интеграция и приемственост на грижите за пациента на различните нива;
- Хоспитализациите непрекъснато нарастват, в т.ч. ненужни и повторни хоспитализации;
- Над 20% от болничните дейности  могат да се осъществяват в амбулаторни условия;
- Финансирането е непрозрачно и количествено ориентирано към отделни  епизоди от грижи;


Състоянието на болниците сега

Общият брой болници в България е 338 (4,6 болници на 100 000 жители при 2,7 болници на 100 000  жители средно за ЕС).
Многопрофилните болници са едва 51% от всички болнични заведения. Специализираните болници са с ограничен предмет на дейност, фокусиран върху определена група заболявания и/или епизод от лечението. Според анализ на СБ болничната система е силно фрагментирана, като много болници имат много малко пациенти, което е силно неефективно.
Анализът подрежда 275 болнични заведения с над 130 легла по броя на изписваните пациенти. Трите най-натоварени болници изписват по над 95 пациента на ден, но 103 заведения в другия край на класацията заедно отчитат едва 5% от болничните престои, което означава, че приблизително 1 на всеки 3 болници в България изписва максимум 5 пациента на ден.
Тази фрагментация и стремеж към специализация на дейностите води до невъзможност за добра координация в грижите за пациентите, до дублиране на ресурсите, пречи за реализация на икономии от мащаба и има ограничена възможност за инвестиции във високотехнологично медицинско оборудване.

Цели

1. Преструктуриране на болничния сектор на база на потребности
2. Осигуряване на качество на болничните услуги.
3. Адаптиране на болниците спрямо нуждите на пациента.