Икономическият растеж през 2017 г. се очаква да бъде 3 %, с потенциал за увеличение
Централната банка на България обсъжда мерки за намаляване на нивото на необслужваните кредити, което спада, но все още е тежест за добре капитализирания банков сектор на страната, каза управителят
Димитър Радев пред агенция Ройтерс. Финансовата система на България се стабилизира след фалита през 2014 г. на четвъртата по големина кредитна институция в страната, но лошите кредити остават
предизвикателство според докладите на Международния валутен фонд и Европейската комисия.
Прегледът на качеството на активите и стрес теста, които Централната банка извърши миналата година с цел да възстанови доверието в сектора, помогнаха на банките по-добре да оценяват кредитните
рискове и да ограничават лошите кредити, каза гуверньорът на БНБ. Той обеща да бъдат създадени подходящите условия за намаляване на необслужваните кредити, което банките ще трябва да
направят.
Делът на необслужваните кредити спадна до 13.2 % в края на 2016 г. от 14.6 % в края на 2015 г. До края на март делът се понижи още до 12.6 %. Но това все още е доста над средното ниво за ЕС от
около 5.5 %.
"През последната година е налице видима низходяща тенденция. Убеден съм, че ще консолидираме тази тенденция до, като цяло, сигурни нива", каза той, без да посочва конкретни срокове.
Централната банка е в процес на разработване на регулаторни мерки и насоки за увеличаване на провизиите за загуби по кредити, повишено отписване на несъбираеми кредити, и за насърчаване на
по-консервативно оценяване на кредитите и обезпеченията, каза Радев, и добави, че провизиите и капиталът са достатъчни за покриване на необслужваните кредити.
Той посочи, че банката ще подкрепи развитието на вторичен пазар за лоши кредити и ще наложи по-голяма прозрачност.
Проведените от Централната банка през август проверки за състоянието на кредиторите показаха, че банковият сектор има добро ниво на капитализация и ликвидност, но също така разкриха и наличието на
слабости в някои от кредитните институции с местни собственици, в това число и в третата по големина банка в България – Първа инвестиционна банка (ПИБ).
ПИБ заяви, че е изпълнила препоръката на Централната банка за увеличение на капитала си с около 206 милиона лева (118.39 милиона долара). Тя също така обяви планове за търсене на нови основни
инвеститори наред с други варианти за набиране на нов капитал.
"Банките прилагат предписаните от нас мерки. Всъщност, техните планове за увеличаване на капитала са в напреднал етап", сподели Радев. "Ние в пълна степен използваме инструментите, които са под наш
контрол, за да продължим тенденцията."
Централната банка прогнозира икономически растеж за тази година от 3.0 процента, но според Радев прогнозата може да се коригира нагоре следващия месец при повишено вътрешно търсене и износ.
Той заяви, че Централната банка подкрепя усилията на България за приемане на еврото след влизането на страната в ЕС преди 10 години. България, чийто лев е фиксиран към еврото при режим на паричен
съвет, все още не е определила дата за присъединяване.
Макар че България отговаря на повечето формални критерии за присъединяване по линия на поддържането на стабилни публични финанси, западни дипломати и банкери са на мнение, че е необходимо тя да
приведе в по-голямо съответствие икономиката и жизнения си стандарт спрямо по-богатите си партньори от ЕС, преди да кандидатства.
"Централната банка изпълнява своя мандат, което се изразява в поддържане на ценова стабилност и стабилност на паричния съвет. Без тази стабилност останалите стъпки (към еврозоната) не биха били
особено продуктивни", посочи Радев.
