По думите й корекции по клиничните пътеки най-вероятно ще влязат в сила от следващата година, но работата по тях ще започне отсега
Здравните пътеките са написани така, че да допускат източване на ресурс. Много от пациентите, които са формално хоспитализирани, изобщо не стоят в болницата и нямат нужда от това. Хронично болните пациенти пък влизат по 7-10 пъти. Ако стане ясно кой не си върши работата, трябва да си понесе наказанието. Сега възможното наказание е неизплащане на средствата за отчетена дейност, но това, което ще накара лекарите да работят качествено и да се интересуват от резултата на лечението, е когато започне да им се отнема лицензът.
Това заяви в интервю за в. "Труд" директорът на Националната здравноосигурителна каса Румяна Тодорова. "Ако даден лекар вкарва едни и същи пациенти в болница, трябва да се установи каква е причината за това. Ако болните не си пият лекарствата, може и те да са виновни. Но ако пациентите се приемат в болницата само и само за да носят ресурс (което е много лесно), тогава става дума за сериозно нарушение и заслужава отнемане на лиценз. Но това налага да се пренапише начинът на извършване на контрола", допълва тя.
"Пазарната логика е, че независимо колко са лечебните заведения, тъй като броят на пациентите е почти константен, търсените болници да просперират, а тези, които не са предпочитани, да загиват. Само че у нас това не се случва. Ресурсът се употребява и в едните, и в другите. А това означава, че нещо в системата куца", казва Тодорова. Това, според нея означава, че "НЗОК не плаща за лечението на пациенти, а за издръжката на болниците" и изтъква парадокса, че "болниците, които получават най-много пари от касата, имат и най-големите дългове".
"Основно трябва да се преразгледат стандартите и пакетите в болничната и извънболничната помощ. А клиничните пътеки вече тотално са се изродили като медицинска логика, тъй като през годините нещо е добавяно, изваждано и те започват да губят нормалността си.", заяви още Тодорова.
"Една част от клиничните пътеки спокойно може да излезе в извънболничната помощ и да доведе до преразпределение на ресурса. Гастроентерологични грижи, голяма част от ендокринологичните пътеки също без проблем могат да се извършват амбулаторно. Защо за една корекция на инсулина пациентът да влиза в болница?", пояснява тя.
По думите й корекции по клиничните пътеки най-вероятно ще влязат в сила от следващата година, но работата по тях ще започне отсега, а междувременно касата ще се фокусира и върху проверките и контрола на качеството на работа на партньорите си.
