Организираната престъпност в България все още остава значителен проблем, сочат изводите
България е постигнала известен напредък, но въпреки това той не е достатъчен. Развитието все още е крехко, а общественото доверие е подкопано. Това се казва в доклада на Европейската комисия (ЕК)
по Механизма за сътрудничество и проверка, който се публикува на всеки две години, предаде БНР.
В документа се посочва, че от последния доклад от юли 2012 г. България е постигнала напредък в подобряване на процедурите за назначаване. Посочват се и други полезни управленски стъпки, предприети
в прокуратурата и съдебната власт. Въпреки това ЕК обобщава, че като цяло напредъкът е недостатъчен, а доверието е подкопано заради бягството на лидери на организираната престъпност от правосъдната
система, както и поредица разкрития за политически влияния в съдебната система.
Въпреки някои важни стъпки по отношение на управленските реформи, Висшият съдебен съвет (ВСС) не се приема за самостоятелна и независима власт, в състояние ефективно да защити независимостта на
съдебната власт. Работата на ВСС през 2014 г. продължава да бъде обект на спорове. Напрежението между ВСС и неговия граждански съвет расте с времето с претенции от страна на представителите на
гражданското общество, че техните мнения не се вземат предвид. Като добра реакция ЕК посочва развитието на комуникационната система на ВСС и предприемането на някои стъпки по отношение на
прозрачността.
Друг въпрос, станал обект на дебати в България, е промяна на структурата на ВСС. Това се превърна във водеща тема след предложението ВСС да стане двукамерен орган с две отделни камери – за съдиите
и за прокурорите. Идеята за промяна на структурата на ВСС е част от предложението за нова съдебна реформа, която обсъжда българското правителство.
В допълнение стратегията за реформа засяга по-широки въпроси като избора на членове на ВСС. Предишни доклади направиха препоръки за увеличаване на прозрачността на процедурата за подбор. Значението
на по-голямата прозрачност и обективност при назначенията в съдебната власт е било последователна тема в докладите на ЕК. Въпреки това някои точки, разглеждани през 2012 -2013 г., са избегнати през
2014 г. , а ситуацията с постовете от най-високо равнище остава проблематична.
По-специално, изборът на председател на Върховния касационен съд беше отложен няколко пъти. Номинациите за административни ръководители на други съдилища повдигнаха проблема за откритостта в
подбора, основан на заслугите на кандидатите.
Друга препоръка на доклада за 2014 г. е задълбочен и независим анализ на системата за случайно разпределение на делата. Тук от ЕК посочват, че са предприети някои стъпки, анализиращи потенциалната
уязвимост на системата. Предприети са действия за изграждане на централизирана система за случайно разпределение на делата. Все пак това временно решение не изглежда да е подобрило
сигурността.
От страна на прокуратурата е налице значителен напредък в изпълнението на плана за действие, представен от главния прокурор Сотир Цацаров през 2013 г. Частично предизвикан от стратегията за реформа
на съдебната система, главният прокурор направи нови предложения през ноември 2014 г. за децентрализация на прокуратурата и за предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на
прокурорите.
Работата по оценка на натовареността на магистратите и съдебните органи продължава. Една от целите е да се създадат правила за това как да се измери и да разпредели работното натоварване, като се
вземат предвид сложността и мащабът на случая. Разликите в натовареността се разглеждат като важна причина за неефективността на системата.
ЕК определя като ключов фактор човешките ресурси и обучението на кадри, където съдебната стратегия на правителството за реформа поставя някои елементи за бъдещи подобрения. При дисциплинарните
действия липсват последователност и ясни стандарти.
Според доклада на Европейската комисия организираната престъпност в България все още остава значителен проблем. Според него това става ясно от нагласите на общественото мнение, както и последните
случаи на престрелки и убийства, които напомнят за сериозността на ситуацията. В доклада на ЕК се отбелязва и значителното увеличаване на делата, по които е започнало разследване, но все още
оставащият малък брой на тези, които са достигнали до решение.
Заплашването на свидетели също е посочено като сериозен проблем.
Специализираният съд и прокуратура, които стартираха работа преди две години, започват бавно да дават резултати, продължава докладът. Според ЕК обаче действията им са затруднени от неконцентрирано
приписване на задачи и многото формални разпоредби на Наказателно-процесуалният кодекс. Като негативен фактор докладът припомня и липсата в България на експертно бюро или подобен орган към
съдилищата, което би могло да бъде и сред причините за липсата на напредък по някои дела.
