Цялостното възстановяване на граничния контрол в Шенгенското пространство би струвало веднага между 5 и 18 милиарда евро годишно
Европейският съвет даде ясен мандат за координирано възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство, като същевременно се предостави цялостна подкрепа на държавите членки в
затруднено положение.
Комисията представи на 4 март подробна пътна карта с конкретни стъпки, необходими за връщане на реда в управлението на външните и вътрешните граници на ЕС, съобщиха от Представителството на ЕК у
нас. Създаването на Шенгенското пространство без вътрешни граници донесе големи ползи както за европейските граждани, така и за европейските предприятия, но през последните месеци системата беше
подложена на сурово изпитание поради бежанската криза. На своето заседание на 18 и 19 февруари Европейският съвет даде ясен мандат за координирано възстановяване на нормалното функциониране на
Шенгенското пространство, като същевременно се предостави цялостна подкрепа на държавите членки в затруднено положение.
"Нашата цел е да се премахнат всички гранични проверки възможно най-бързо — най-късно до декември 2016 г.", посочи първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс.
Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос добави, че "първо, необходимо е всички държави членки да спазват правилата — трябва да се прекрати
практиката да се пропускат мигранти към други държави и държавите членки трябва да предоставят достъп на лицата, кандидатстващи за убежище, но да отказват влизане на лицата, които просто желаят да
преминат транзитно през тяхна територия. Второ, трябва да отстраним сериозните недостатъци, установени по нашите външни граници, тъй като вътрешното пространство без проверки по границите е
възможно само ако имаме стабилна защита на нашите външни граници. За тази цел държавите членки е необходимо да приемат незабавно представеното през декември предложение на Комисията за създаване на
европейска гранична и брегова охрана, така че тази охрана да започне да функционира още през лятото".
Цената на нефункциониращото Шенгенско пространство
Временният граничен контрол не само пречи на свободното движение на хора, но също така е свързан със значителни икономически разходи. Комисията изчисли, че цялостното възстановяване на граничния
контрол в Шенгенското пространство би струвало веднага между 5 и 18 милиарда евро годишно (или от 0,05 % до 0,13 % от БВП). Тези разходи ще бъдат за сметка главно на определени икономически субекти
и региони, но неизбежно ще се отразят на икономиката на ЕС като цяло. Например, за държави членки като Полша, Нидерландия и Германия допълнителните разходи за автомобилен превоз на стоки ще
надхвърлят 500 милиона евро; за предприятията в Испания и Чешката република те ще възлизат на 200 милиона евро; загубата на време, дължаща се на граничния контрол, ще струва на 1,7 милиона
трансгранични работници между 1,3 и 5,2 милиарда евро; най-малко 13 милиона туристически нощувки, на обща стойност 1,2 милиарда евро, могат да бъдат загубени; между 0,6 и 5,8 милиарда евро
административни разходи, които правителствата ще трябва да заплатят поради необходимостта от увеличаване на персонала, осъществяващ граничния контрол.
Осигуряване на защитата на външните граници
Сигурността на външните граници на ЕС и осигуряването на ефективен граничен контрол са предпоставка за всяка зона на свободно движение. Отговорността за тях трябва да бъде споделена. През декември
Комисията представи амбициозно предложение за европейска гранична и брегова охрана. Наложително е Европейският парламент и Съветът да приемат предложението най-късно през юни, така че то да започне
да се прилага през лятото. Днес Комисията призовава държавите членки и Frontex да започнат още сега необходимата подготовка за въвеждане на новата система, по-конкретно чрез определяне на
необходимите човешки и технически ресурси. Комисията също така призовава държавите членки да оказват междувременно по-голяма подкрепа за съществуващите операции на Frontex.
Незабавна подкрепа за Гърция
Масивният приток на мигранти може да упражни силен натиск върху извършвания от всяка държава членка контрол на външните граници. Външната граница в Гърция е подложена на огромен натиск и е
необходимо спешно да се отстранят съществуващите слабости в управлението на границите. Съществуват редица ясно определени стъпки, които трябва да се предприемат през следващите месеци:експертите на
Комисията в Гърция следва да продължат да си сътрудничат с компетентните гръцки органи и да координират действията си с останалите участници; следва да има 100-процентово установяване на
самоличността и регистриране на всички влизащи, в това число системни проверки за сигурност в базите данни; Гърция следва да представи план за действие за изпълнение на препоръките във връзка с
оценката по Шенген, както и оценка на потребностите, за да се даде възможност на другите държави членки, агенциите на ЕС и Комисията да предоставят своевременно помощ; ако е необходимо, Frontex
следва незабавно да подготви бъдещото разполагане на европейски екипи за гранична охрана и да отправи допълнителни покани за участие в срок до 22 март; останалите държави членки следва да поемат
своята отговорност и да отговорят на тези покани в срок от 10 дни, като предоставят човешки ресурси и техническо оборудване.
Ще продължи и прилагането на съвместния план за действие между ЕС и Турция и на доброволната схема с Турция за хуманитарно приемане на бежанци от Сирия, което да доведе до бърз спад в броя на
пристигащите в Гърция. По-ефективното прилагане на схемите за спешно преместване и по-големият брой връщания на лица в Турция и в страните на произход следва също спомогнат за намаляване на натиска
върху Гърция.
Междувременно със засилването на граничния контрол по маршрута през Западните Балкани и неспирният приток на мигранти в Гърция, броят на мигрантите в Гърция не спира да расте. Това прави още
по-спешно и наложително държавите членки да побързат с прилагането на решенията за преместване. Комисията ще подпомага усилията да се ускори преместването и ще докладва всеки месец за постигнатия
напредък. По-рано тази седмица Комисията представи предложения за нов Инструмент за спешна помощ с цел по-бързи ответни действия при кризи в ЕС.
Прилагане на правилата и прекратяване на практиката на масово пропускане
От Заключенията на Европейския съвет от 18—19 февруари стана ясно, че настоящата практика на масово пропускане е неприемлива както от политическа, така и от правна гледна точка. Държавите членки
трябва да осигурят достъп до процедурите за предоставяне на убежище на всички лица, подали молби на техните граници. Решението коя държава членка е компетентна за разглеждането на дадена молба
следва впоследствие да се решава в съответствие с правото на ЕС, и по-специално с действащата дъблинска система. Това означава, че трябва да съществува реална възможност за връщане на кандидатите
за убежище в първата държава на влизане в ЕС. Затова Комисията възнамерява да представи своята оценка на възможността за възобновяване на прехвърлянията към Гърция в рамките на дъблинската система
преди заседанието на Европейския съвет през юни.
В същото време държавите членки следва да отказват на границите влизане на граждани на трети държави, които не отговарят на условията за влизане по Кодекса на шенгенските граници и които не са
подали молба за убежище, въпреки че са имали възможност да го направят. Трябва да се има предвид, че съгласно правото на ЕС търсещите убежище лица нямат право да избират държавата членка, която да
им предостави закрила. Отказите следва да се извършват на външните шенгенски граници и на границите на държавите членки, които временно са възстановили контрола на своите вътрешни граници.
Ефективното прилагане на такива политики ще допринесе за укрепване на шенгенската и дъблинската система и на схемата за спешно преместване.
Контрол на вътрешните граници: от фрагментиран към съгласуван подход
Временният граничен контрол по вътрешните граници следва да остане изключение от правилото и да не е прекомерен, като целта е да се нормализира положението във възможно най-кратък срок. От
септември 2015 г. насам осем държави са въвели отново контрол по вътрешните си граници по причини, свързани с бежанската криза. Досега това е ставало въз основа на едностранни действия в рамките на
Кодекса на шенгенските граници (членове 23—25).
Ако настоящият миграционен натиск и сериозните недостатъци на контрола по външните граници не бъдат отстранени до 12 май, Комисията ще трябва да представи предложение съгласно член 26, параграф 2
от Кодекса на шенгенските граници с препоръка до Съвета за съгласуван подход на ЕС по отношение на контрола по вътрешните граници, докато структурните недостатъци не бъдат коригирани. Комисията ще
бъде подготвена за тази възможност и ще действа незабавно, като предложи въвеждането на контрол само на граничните участъци, на които той е необходим и пропорционален.
Целта е до декември да се премахнат всички гранични проверки, така че до края на 2016 г. да се възстанови нормалното функциониране на Шенгенското пространство.
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПЪТНА КАРТА
В пътната карта за завръщане към напълно функциониращо Шенгенско пространство са включени следните стъпки:
- 4 март (и всеки месец след това): Гърция докладва за своя напредък в изпълнението на действията, посочени в Препоръката относно възобновяването на прехвърлянията в рамките на дъблинската
система;
- 12 март 2016 г. най-късно: Гърция представя своя план за действие за изпълнение на препоръките на Съвета, заедно с оценка на потребностите;
- 16 март 2016 г.: Съобщение на Комисията относно реформата на Регламента "Дъблин" въз основа на целта за солидарност и справедливо разпределяне на тежестта между държавите членки;
- 16 март 2016 г.: Комисията представя своя първи доклад относно поетите ангажименти във връзка с преместването и презаселването;
- 22 март 2016 г. най-късно: Frontex обявява допълнителни покани за участие в по-нататъшно разполагане на европейски екипи за гранична охрана с цел да се помогне на Гърция;
- 1 април 2016 г. най-късно: държавите членки отговарят на поканата на Frontex, като предоставят човешки ресурси и техническо оборудване;
- 12 април 2016 г. най-късно: Комисията представя оценката си за адекватността на плана за действие, изготвен от Гърция;
- 16 април 2016 г.: Комисията представя своя втори доклад относно поетите ангажименти във връзка с преместването и презаселването;
- 11—17 април 2016 г.: експерти от държавите членки и Комисията ще извършат оценка по Шенген на въздушните, сухопътните и морските граници на Гърция;
- 12 май 2016 г. най-късно: Гърция докладва относно изпълнението на препоръките на Съвета;
- 12 май 2016 г.: в случай че в контрола по външните граници продължават да са налице сериозни недостатъци, Комисията ще представи предложение съгласно член 26, параграф 2 от Кодекса на шенгенските
граници;
- 13 май 2016 г.: в случай че в контрола по външните граници продължават да са налице сериозни недостатъци, Комисията следва да приеме препоръка съгласно член 26, параграф 2 от Кодекса на
шенгенските граници за съгласуван подход по отношение на временния контрол по вътрешните граници;
- 16 май 2016 г.: Комисията представя своя трети доклад относно поетите ангажименти във връзка с преместването и презаселването;
- юни 2016 г. най-късно: двата съзаконодателя постигат политическо споразумение за европейската гранична и брегова охрана и приемат правен акт;
- юни 2016 г.: Комисията представя своя оценка на възможността за възобновяване на прехвърлянията към Гърция в рамките на дъблинската система;
- август 2016 г. най-късно: европейската гранична и брегова охрана вече функционира;
- септември 2016 г. най-късно: европейската гранична и брегова охрана е напълно функционираща и е издържала първите тестове за уязвимост, така че да могат да се предприемат всички необходими
превантивни мерки;
- декември 2016 г.: ако общата ситуация го позволява, определя се целева дата за преустановяване на изключителните предпазни мерки.
