Тези безработни ще трябва да докажат възможност да се издържат
Безработните граждани на ЕС, които отиват в друга държава членка с единствената цел да ползват социални помощи, могат да бъдат изключени от кръга на лицата с право на някои социални обезщетения, постанови днес Съдът на Европейския съюз.
В Германия чужденците, които влизат на територията на страната, за да получават социални помощи, или които имат право на пребиваване единствено с цел да търсят работа, са изключени от кръга на лицата с право на помощи за основна социална закрила ("Grundsicherung"), които се отпускат в частност за да се осигури издръжката на живота на съответните лица.
За целите на достъпа до някои социални помощи (като германските помощи за основна социална закрила), гражданите на други държави членки нямат право да изискват да бъдат третирани еднакво с гражданите на приемащата държава членка, освен ако пребиваването им в страната не отговаря на условията по Директивата за гражданите на Съюза. В това отношение Съдът напомня, че съгласно Директивата приемащата държава членка не е длъжна да предоставя право на социални помощи през първите три месеца от пребиваването.
Когато продължителността на пребиваването е над три месеца, но под пет години, Директивата предвижда условия за правото на пребиваване, сред които и условието икономически неактивните лица да разполагат с достатъчно собствени средства. С това Директивата цели да не се допуска икономически неактивните граждани на Съюза да използват системата за социална закрила в приемащата държава членка, за да се препитават. Затова всяка държава членка трябва да има възможност да отказва да отпуска социални помощи на икономически неактивни граждани на Съюза, които упражняват свободата си на движение с единствената цел да получават социални помощи в друга държава членка, въпреки че не разполагат с достатъчно средства, за да имат право на пребиваване там.
Въпросът за средствата трябва да се преценява във всеки отделен случай, без да се вземат предвид поисканите социални помощи. При това положение Съдът постановява, че Директивата за гражданите на Съюза и Регламентът за координация на системите за социална сигурност допускат национална правна уредба, съгласно която гражданите на други държави членки са изключени от кръга на лицата с право на някои "специални парични обезщетения, независещи от вноски", въпреки че тези обезщетения са гарантирани на намиращите се в същото положение граждани на страната, доколкото тези граждани на други държави членки нямат право на пребиваване в приемащата държава членка въз основа на Директивата.
Накрая Съдът напомня, че Регламентът за координация на системите за социална сигурност не урежда условията за отпускане на специалните парични обезщетения, независещи от вноски. Щом това е в правомощията на националния законодател, същият е компетентен да определя и обхвата на социалната закрила, осигурявана с подобен род обезщетения. Следователно, когато определят условията за отпускане и обхвата на специалните парични обезщетения, независещи от вноски, държавите членки не прилагат правото на Съюза, поради което в тези случаи Хартата на основните права на Европейския съюз не се прилага.
