Според СЗО хората работят най-добре при температура между 16°C и 24°C
Европейската комисия да предприеме действия за директива за максималните работни температури, с цел защитата на работниците от последиците от изменението на климата, настояват от Европейската
конфедерация на профсъюзите, съобщи КНСБ. Причината за това искане е поредното лято на смъртоносни горещини в Европа. Миналата седмица в Испания почистващ работник припадна и почина след топлинен
удар. Във Франция, където не е въведена максимална работна температура, през 2020 г. са отчетени 12 случая на трудови злополуки с фатален изход, свързани с горещината, алармират от ЕКП.
Подобни трагедии ще стават все по-чести, ако не се узакони безопасната работна температура, предпреждават от конфедерацията.
Според СЗО хората работят най-добре при температура между 16°C и 24°C. Когато температурите се повишат над 30°C, рискът от трудови злополуки се увеличава с 5-7%, а когато температурите надхвърлят
38°C, вероятността от злополуки е между 10% и 15% по-голяма, показват изследванията.
Замайването, главоболието и мускулните крампи са ранните симптоми на топлинен стрес, които могат да доведат до повръщане, загуба на съзнание и в крайна сметка до смъртни случаи, ако не се вземат
мерки.
Данни на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) сочат, че в ЕС 23% от всички работници са изложени на високи температури, като в селското стопанство и
промишлеността те достигат 36%, а в строителството – 38%.
Проучване на ЕКП показва, че само в няколко европейски държави има законодателство за осигуряване на безопасността на работниците по време на горещините, като ограниченията се различават
значително. В Белгия са 29°C за леко физическо натоварване, 26°C за умерено тежко физическо натоварване, 22°C при тежко физическо натоварване и 18°C при много тежко физическо натоварване; в Унгария
са 31°C за седяща и лека физическа работа, 29°C за умерена физическа работа и 27°C за тежка физическа работа; в Латвия максималната работна температура за работа на закрито е 28°C; в Черна гора
максимална работна температура за работа на открито – 36°C; в Словения температурата на въздуха в работните помещения не трябва да надвишава 28 °C; в Испания максималната работна температура за
седяща работа, като например работа в офис, е 27 °C, а за лека работа – 25 °C. Тези граници обаче не се прилагат за всички видове работа, нито за всички работници, нито за всички помещения.
В България изискванията към работните места във връзка с микроклимата са подробно описани в Наредба РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места. При работа
на открито работодателят е длъжен да се съобразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия – вятър, висока температура, дъжд, мъгла. Да прецени доколко неблагоприятните
климатични въздействия могат да застрашат живота и здравето на работниците му и да вземе съответните мерки. Такива могат да бъдат промяна на работното време, тип работа, която е по-безопасна при
дадени условия, подходящи лични предпазни средства, да осигури помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма.
В закрити помещения оптималната температура през топлия период трябва да бъде между 18 и 25 градуса. Допустимата температура през лятото на работните места не може да бъде над 28 градуса. В
Наредбата са определени и изключения, според които при жеги навън, температурата в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимата, но не повече от 33 градуса.
Освен за директива на ЕК за максималните работни температури, ЕКП призовава и националните правителства да прилагат съществуващите правила, а също и да бъде преобърната тенденцията за масови
съкращения на броя на инспекторите по труда през последното десетилетие в целия ЕС.
"Горещините могат да бъдат фатални за хората, които работят незащитени от слънцето, както вече видяхме в Испания това лято. Работниците са особено засегнти от климатичната криза всеки ден и се
нуждаят от защита, която да отговаря на все по-нарастващата опасност от екстремни температури. Времето не се съобразява с националните граници и затова се нуждаем от общоевропейско законодателство
за максималните работни температури. А политиците не могат да продължават да пренебрегват опасността за най-уязвимите хора на труда от комфорта на климатизираните си офиси”, заяви
заместник-генералният секретар на ЕКП Клаес-Микаел Стол.
