По данни на НСИ 63% от българите имат интернет в домовете си през 2016 г.
Едва 50 на сто от българите са наясно как да използват по-безопасно и по-отговорно интернет технологиите, сочат данни от анализ на Евростат по повод днешния 7 февруари - Световен ден за безопасен
Интернет. Анализът събира и отчита данни за изминалата 2016 г., предаде БНТ.
Около 52 на сто от българите са били наясно, че "бисквитките" могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават. Половината от родните потребители на глобалната мрежа са нямали
също притеснения, че действията им в Интернет се записват с цел да им бъдат изпратени рекламни материали.
Едва 9 на сто от родните потребители на Интернет са използвали софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в мрежата - т.нар. anti tracking софтуер.
По данни на националната статистика 63 процента от българското население през 2016 г. е имало Интернет в домовете си, като най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е бил мобилният телефон
- близо 73 на сто от потребителите на нета са сърфирали чрез него. Други 53 процента от българите са влизали в Интернет чрез настолен компютър, а 51 на сто - чрез лаптоп. През смарт телевизор или
пред друго мобилно устройство в мрежата са влизали около 10 на сто от българите.
Близо 40 процента от българските потребители на Интернет през миналата година са предоставяли някакъв вид лична информация в глобалната мрежа /домашен адрес, електронна поща, личен телефон/. Други
20 на сто са предоставяли като лични данни ЕГН или номер на личната карта, а близо 9 на сто са предоставяли някакъв вид данни на лична банкова сметка или номер на дебитна или кредитна карта.
През 2016 г. повече от 70 процента или близо две трети от потребителите на Интернет в ЕС са контролирали онлайн личната информация за себе си, а много от тях са предприели различни действия, за да
предпазят достъпа до тази лична информация в глобалната мрежа.
Почти половината от европейците /46 на сто/ са отказали да се позволи използването на лична информация за реклама, а други 40 процента са ограничили достъпа до профила си или съдържанието на
сайтовете в социалните мрежи. В допълнение 37 на сто от потребителите на Интернет са прочели и спазвали Декларацията за поверителност в глобалната мрежа.
Един от акцентите за безопасен Интернет е било използването на бисквитките като гаранция за неприкосновеността на личния живот и гражданските права на интернет-сърфистите, според анализа на
Евростат.
Най-голямо съзнание, че бисквитките могат да бъдат използвани за онлайн-безопасност в рамките на ЕС, са имали интернет потребителите в Холандия - 89 на сто, Германия и Финландия - и двете 85 на
сто. Информираността относно безопасното използване на Интернет чрез бисквитки е била висока също в Дания /81 на сто/, Хърватия /78 на сто/, Италия /77 на сто/, Люксембург и Австрия /и в двете 76
на сто/.
В противоположния край на скалата - по-малко от половината от интернет потребителите са били наясно с проблемите на безопасността и използването на бисквитките като гаранция за неприкосновеност в
мрежата: в Румъния /38 на сто/, Латвия /47 на сто / и Кипър /48 на сто/.
