Неравнопоставеността в здравния статус се определя и от разликата в доходите на европейците, като безработните страдат по-често от здравословни проблеми - това са основните изводи на европейската статистика за самооценката на здравето в ЕС
В България 72 на сто от мъжете и 63 на сто от жените имат добра оценка за здравето си, а недоволни от здравния си статус са 14 на сто от българките и 10 на сто от българите.
Това сочат последни данни на "Евростат" за самооценката на здравословното състояние на лицата над 16 годишна възраст през 2011 година.
Общо 70 на сто от българите имат добра оценка за здравето си, 20 на сто - задоволителна, и 10 на сто - лоша или много лоша оценка.
Мъжете в ЕС оценяват като цяло здравето си по-добре, отколкото жените във всички страни на ЕС.
Близо 70 на сто от анкетираните мъже в ЕС самооценяват здравето си като добро или много добро, докато подобна положителна оценка дават 65 на сто от дамите в ЕС.
Най-значителен процент на доволните от здравето като цяло е отчетен в Ирландия (84 на сто), Швейцария и Швеция (по 80 на сто). Най-ниска самооценка на здравето си имат в Латвия (47 на сто), Литва (46 на сто) и Хърватия (45 на сто).
Анализът отчита освен това и връзката между самооценката на здравето и образователния статус: у нас 40 на сто от оценяващите здравето си като добро са с ниска степен на образование, 60 на сто - са с горна степен на средното образование и над 80 на сто - с висше образование. Средно за ЕС - 55 на сто от хората с ниско образование се определят с добро здраве, 70 на сто от населението със средно образование си поставят също добра самооценка на здравето, а 80 на сто от висшистите - също дават положителен знак за здравния си статус.
Подобно е и съотношението между нивото на доходите и здравната самооценка: у нас само 40 на сто от хората с ниски доходи оценяват здравето си като добро, 60 на сто от хората със средни доходи са доволни от здравето си и над 80 на сто от хората с високи доходи дават добра самооценка на здравето си. За ЕС - средно 60 на сто от хората с ниски доходи възприемат добре здравословния си статус, за хората със средни доходи този процент е 67 и за хората с високи доходи - над 78 на сто, предаде Vesti.bg.
Безработните също споделят по-продължителни здравословни проблеми, отколкото заетите лица - приблизително всеки трети безработен европеец има повече здравословни проблеми, докато с негативен здравен статус е всеки пети европеец.
Според европейската статистика най-разпространената причина за смъртност сред мъжете и жените в ЕС са проблемите със сърцето: на 100 хиляди души население - средно 338 мъже и 188 жени в ЕС умират от болести на сърцето. У нас тези цифри са - 413 мъже и 232 жени на 100 хиляди население умират от проблеми със сърцето.
Най-много от болести на сърцето страдат мъжете в Хърватия (588 на 100 хиляди), Ирландия (579), Словакия (560) и др. При жените смъртността от болести на сърцето е най-висока в Малта (455 на 100 хиляди), Румъния (412) и Словакия (300).
Един на всеки трима граждани на ЕС страда от здравословни проблеми, а с увеличаване на възрастта, възприемането на здравния статус се приема по-често отрицателно.
