Планираното намаление на цените ще задълбочи допълнително енергийния колапс в страната
Планираното намаление на цените на електроенергията в България ще доведе до увеличение на дефицита в електроенергийната система. В момента той възлиза на 1.5 млрд. лв., а очакваното увеличение с 10% означава покачване на дефицита с нови 150 млн. лв. Това ще задълбочи допълнително енергийния колапс в страната, вътрешната задлъжнялост и напрежението между компаниите в сектора на енергетиката. Това се казва в отворено писмо на браншовите нестопански организации Национален комитет на България в Световния енергиен съвет, Институт за енергиен мениджмънт, Българска браншова камара на енергетиците, Български енергиен форум и Асоциация на топлофикационните дружества в България, съобщи Дарик. Писмото е изпратено до президента Росен Плевнелиев, до премиера Пламен Орешарски, до министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, до председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране Анжела Тонева и до Комисиято по енергетика в Народното събрание.
С писмото нестопанските организации се обявяват срещу предложените реформи в енергетиката на страната. Те се обявяват против "устойчиво наложилата се практика енергетиката да бъде употребявана като
инструмент за решаване на социални и обществено-политически проблеми и като обект на безконечни криминални хроники".
"Свидетели сме на втората за тази година поръчка от страна на правителствата към независимия енергиен регулатор за намаляване на цената на електроенергията - след 7-процентовото намаление на
цените за бита през месец март, сега се предлага намаляване на всички регулирани цени с нови 5 процента. Доказателства за подобни популистки решения има и в другите сектори на енергетиката - топло-
и газоснабдяване", пише в откритото писмо.
"Процедурата по представянето на „новия ценови модел на ДКЕВР" е следващо доказателство за прибързаността, непрозрачността и неаргументираността на вземането на решения в сектора. Няма как
преместването на добавките за зелена, комбинирана и кафява енергия от цената за пренос към цените на производителите да намали общата сума на необходимите за системата приходи. Зад математическите
формули за определяне на цените стоят енергийни компании и потребители, които искат да знаят какво конкретно ще се промени за всеки един от тях. А такива отговори няма", се посочва в писмото.
Нестопанските организации посочват, че вместо да се съгласят с препоръките на Европейската комисия и Световната банка, които извършиха одит на енергийния сектор у нас, управляващите предлагат
промени, които са в "съвършено друга плоскост и отдалечават още повече нашата електроенергетика както от справедливите и прозрачни пазарни взаимоотношения и цени, така и от европейското
законодателство."
Прибързаните изменения и в останалите сектори на енергетиката, които са по-скоро имитация отколкото реални действия, също не решават проблемите, а ги заменят с нови, водещи до още по-тежки
последствия с дългосрочен характер.
Специалистите са убедени, че инструментът за търговия, залегнал в новия ценови модел, който може да бъде наречен „всичко чрез НЕК", няма да проработи.
"Връщането към отречения модел на „единствен купувач" няма да срещне одобрението на Европейския съюз и е в конфликт с поетите от страната ангажименти за либерализация на пазара, за което вече
закъсняваме и ще бъдем санкционирани. Отрасълът още по-силно ще се монополизира и вместо интеграция на пазара ще станем свидетели на нова сегментация и въвеждане на хибриден модел, при който не
само клиентите на регулирания, но и тези на свободния пазар вместо право на избор на доставчик ще получат задължителен доставчик в лицето на НЕК".
"Скриването на добавките в обща "единна" цена едва ли е пътят към прозрачност на цените и накърнява правото на потребителите да знаят на кого и за какво плащат".
Авторите на писмото изразяват убеденост, че в енергетиката няма системен проблем. Според тях проблемите са извън нея, но се решават чрез сектора и така се върви към последователното му
ликвидиране.
Те намират, че институциите са абдикирали от задълженията си да гарантират реализация на дългосрочните стратегически приоритети на България.
Няма прозрачност в механизмите за вземане на решения, няма предвидимост в ценовите и регулаторни решения, липсва експертната среда за създаване на активна политика за промяна.
"В тази среда гласът на професионалистите от сектора заглъхна", завършват писмото си енергетиците.
