През 563 година гигантска вълна заляла бреговете на Женевското езеро, най-голямото естествено езеро в Западна Европа, намиращо се между Швейцария и Франция
Лишена от излаз на море, но с много езера, Швейцария не е имунизирана срещу цунами, както се вижда от катастрофалната вълна, която е помела Женевското езеро през 563 г. Това е документирано в статия, публикувана в неделя в научното списание Нейчър геосайънс /Nature Geoscience/.
Вълните цунами често са свързани с големи земетресения и от тях особено много се страхуват по океанските брегове след драмите, които връхлетяха Индонезия през 2004 и Япония през 2011, предаде БГНЕС.
Но екип от университета в Женева показа, че отделни региони на Земята, дори без риск от голямо земетресение, не са застраховани срещу техните разрушителни ефекти.
Така е станало през 563 година, когато гигантска вълна заляла бреговете на Женевското езеро, най-голямото естествено езеро в Западна Европа, между Швейцария и Франция.
Два исторически разказа описват това смъртоносно цунами, родено от свличане в планините във Вале, на повече от 70 километра от Женева, където Рона се влива в Женевското езеро. Вълната залива брега, отнасяйки села, стада и хора, разрушава мост в Женева и навлиза в града, където са били убити няколко души.
Екип от университета в Женева, специализиран в лимнология /изследване на седименти в езерата/, водена от Катрина Кремер, провел изследване на най-дълбоките части на езерото.
Сондажите показали гигантски отлагания на седименти на дъното, което според изследователите, е станало извъднъж. Те се простират на площ около 50 кв.км. със средна дебелина от 5 м. и минимален обем около 250 млн. куб. м или съдържанието на около 100 000 олимпийски плувни басейна. Отлагането е по-дебело на югоизток, което показва, че седиментите идват от района на устието на Рона в езерото.
Изследователите анализирали също и биологични проби, които дават възможност да се датира находката между 381 и 612 г.
Точната последователност на събитията, които свързват свличането в масива Тауредунум /Tauredunum/ и вълната цунами на Женевското езеро остава несигурна, но изследователите предполагат, че натискът на неконсолидираните седименти дестабилизира площ от мястото на вливането на Рона в езерото и причинява цунами на повърхността на Женевското езеро.
Компютърните симулации са показали, че след такова свличане вълна от 13 метра се наблюдава само след 15 минути в Лозана и от 8 метра в Женева след 70 минути.
Реконструкцията на Женева през шести век разкрива, че вълна от 8 метра е преминала през стените на града, ударила е мост и мелниците, както е описано от съвременните на катастрофата историци Григорий от Тур и Мариус Авенш.
Според днешните изследователи има голяма вероятност катастрофата да се повтори и в днешно време.
Днес бреговете на Женевското езеро са населени с повече от милион жители, от които 200 000 са в Женева.
Изследователите отбелязват, че градът е особено уязвим, както заради малката си височина над нивото на езерото, така и заради мястото си на върха на форма от езерото подобна на фуния. Това е конфигурация, която значително усилва амплитудата на вълните.
"В нашето изследване не даваме количествена оценка на риска, свързан с цунами на Женевското езеро. Ние искаме да покажем, че вълни цунами могат да засегнат градовете около езерото, както и други основни езера в света ", заяви Катрина Кремер, цитирана от АФП.
Въпреки че е известен за геолозите, рискът е "подценен", казва тя.
"Повечето хора просто игнорират факта, че цунамито може да се случи в езеро".
