Социалноосигурителните и другите фондове, към които Варуфакис посяга, държат кеш от 2 милиарда евро
Закъсващото все повече за ликвидни средства правителство на СИРИЗА притиска социално-осигурителните фондове в страната да предадат стотици милиони евро на централния бюджет незабавно, за да се гарантира плащането на пенсиите и на заплатите на хората от обществения сектор, писа в. "Файненшъл таймс”.
Безпрецедентното прехвърляне на банкови депозити, на което пенсионните и осигурителните фондове се противопоставиха, идва след неочаквано рязко намаление на данъчните приходи за януари, което накара финансовото министерство да търси "под дърво и камък” средства, за да извърши дължимите към МВФ плащания до 20 март за 1.2 милиарда евро.
Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис настоява, че страната му има пари да посрещне дълговите си задължения този месец, но предупреди, че плащанията към доставчиците на държавата и възстановяването на ДДС може да бъдат замразени, заради липсата на кеш.
Според високопоставен служител в Атина, обаче, правителството трябва да намери отнякъде 1.5 милиарда евро до края на март, за да избегне забавяне на изплащането на заплати и пенсии.
Тоталната криза за пари в която е изпаднала Атина, безпрецедентна за модерната ера, шокира наблюдатели в страната и в чужбина, пише "Файненшъл таймс”.
"На хората не им се вярва, че страна в сърцето на Европа може да има такива проблеми. Все пак Гърция не е Венецуела”, казва Миранда Кзафа, директор на консултанската компания EF Consulting и бивш представител на Гърция в МВФ.
Осигурителните и другите фондове към които Варуфакис посяга, държат кеш от 2 милиарда евро, които могат да закърпят бюджета за този и идния месец, ако бъдат прехвърлени в т.нар. Общ фонд, който управлява над 8 милиарда евро от кеша на държавните агенции.
Гърция ще има глътка въздух през април, когато плащанията й по лихви към МВФ са само 600 милиона евро. До тогава лявото правителство в страната трябва да е напреднало със структурните реформи до такава степен, че да осигури отпускането на последния транш, от 7.2 милиарда евро, от спасителния заем.
Непопулярните кредитори в страната, известни доскоро като "Тройката” - ЕК, ЕЦБ и МВФ подкрепят опитите на правителството за намиране на кеш.
"Няма да ги спираме в намирането на средства... това е нещо, което всяка нормална хазна би направила”, казва представител на тройката.
"Но това е нещо, което е много предизвикателно за реализиране. Трябва да бъдат приети укази, трябва да притиснете хората да го направят. Има един куп агенции, всяка от тях се смята за независима и това са си нейните пари. Но вече започнаха да го правят”, коментира чиновникът пред британския вестник.
Гръцката агенция по управление на дълга, PDMA, се опита да привлече доброволно кеш от социално-осигурителните фондове, като им предлага инвестиционни възможности през Общия фонд, включително лихви, които са двойно по-високи от тези, които дават гръцките банки.
Въпреки това, няколко от големите агенции, които са помолени да допринесат за каузата, не са съгласни, твърдейки, че ще са изложени на по-висок риск.
Теодорос Амбацоглу, председател на ОАЕД, която извършва плащанията за обезщетения за безработица, казва, че бордът на агенцията е гласувал миналата седмица против искането за незабавно прехвърляне на 130 милиона евро на Общия фонд.
"Смятаме, че е твърде рискова стъпка, предвид икономическото състояние. Да предположим, че Гърция фалира отново и притежателите на инвестиционни инструменти на централната банка (като нас) са подложени на "подстрижка”... Целият ни борд може да бъде изправен пред наказателно преследване”.
Според юридически съветник на правителството, социално-осигурителните фондове може да бъдат принудени да предадат всичките си депозити на централната банка, по силата на стар, 60-годишен закон, който забранява на държавни институции да държат средствата си в търговски банки за повече от 15 дни.
