Като много други региони в света почти всички видове природни бедствия могат да сполетят Европейския съюз. Всяка година бедствията са причина не само за човешки жертви, но и за щети на стойност милиарди евро, засягащи икономическата стабилност и растежа
Бедствията могат да имат трансгранични последици и потенциално да застрашат цели райони в съседни държави, заяви Лукаш Бортел – Директор по правни и политически въпроси, Дирекция "Вътрешен пазар и услуги", Европейска комисия на международната конференция за катастрофичното застраховане, организирана от Инсмаркет.
Дори когато разходите, причинени от големи бедствия, са съсредоточени в една област, ако за тях няма достатъчно добро застрахователно покритие, отделните държави членки може да понесат големи фискални тежести, които биха могли да доведат до вътрешни и външни дисбаланси.
Следователно този въпрос е важен за гражданите, предприятията и правителствата в целия Съюз. През 2010 г. Съветът прикани Комисията да оцени и да докладва относно възможностите на Европейския съюз да улесни и подкрепи по-широкото разпространение на подходящи застраховки срещу риск от бедствия и на пазарите за прехвърляне на финансовия риск, както и регионалното обединение на усилия в областта на застраховането чрез обмен на знания, сътрудничество или начално финансиране.
След това Комисията организира конференция на тема "Превенция и застраховане срещу природни бедствия" и проведе проучване, озаглавено "Природните бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в Европейския съюз".
Настоящата Зелена книга поставя редица въпроси относно пригодността и наличието на подходящо застраховане срещу бедствия и придружава съобщението, озаглавено "Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата". Целта е да се повиши осведомеността и да се направи оценка дали действие на равнище ЕС би било целесъобразно или необходимо с цел подобряване на пазара за застраховане срещу бедствия в Европейския съюз. В по-общ план този процес също така ще разшири базата от знания, ще спомогне за насърчаването на застраховането като инструмент за управление на бедствия и по този начин ще допринесе за преминаване към обща култура на предотвратяване на риска от бедствия и смекчаване на последиците от тях, както и ще донесе допълнителни данни и информация.
Следните графики дават общ поглед върху природните и причинените от човека бедствия в Европейския съюз през последните години.
Източник: Съвместен изследователски център, Европейска комисия (2012 г.), "Natural Catastrophes: Risk relevance and Insurance Coverage in the EU" (Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС).
Бурите, преливанията на реки или внезапните наводнения са едни от основните рискове от природни бедствия, пред които е изправена Европа (напр. наводненията в Обединеното кралство, Ирландия и Румъния през 2012 г. и наводненията в цяла Европа през 2002, 2005 и 2010 г.).
Източник: Съвместен изследователски център, Европейска комисия (2012 г.), "Natural Catastrophes: Risk relevance and Insurance Coverage in the EU" (Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС).
Горските пожари са също заплаха, с която държавите членки трябва да се справят всяка година. Горещата вълна от 2003 г. беше най-топлата, отчетена в Европа поне от 1500 г. Редица виелици и силни бури причиниха големи вреди в европейските държави през последните години.
Бурите, преливанията на реки или внезапните наводнения са едни от основните рискове от природни бедствия, пред които е изправена Европа (напр. наводненията в Обединеното кралство, Ирландия и Румъния през 2012 г. и наводненията в цяла Европа през 2002, 2005 и 2010 г.).
Източник: Съвместен изследователски център, Европейска комисия (2012 г.), "Natural Catastrophes: Risk relevance and Insurance Coverage in the EU" (Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС).
Земетресението в Акуила през 2009 г. и в Емилия - Романя доведе до смъртни случаи, наранявания и разрушения на жилищни и търговски сгради. Земетресенията могат да предизвикат и цунами в Европа (като например през 1908 г. в Месина или през 1755 г. в Лисабон).
Източник: Съвместен изследователски център, Европейска комисия (2012 г.), "Natural Catastrophes: Risk relevance and Insurance Coverage in the EU" (Природни бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в ЕС).
Изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл през март 2010 г. показа колко широкообхватни могат да бъдат последиците от едно природно бедствие. Опитът показва, че такова малко вероятно събитие може да има трайни и тежки последици за други части на Европа и света.
Щетите за икономиката между 1980 г. и 2011 г., причинени от природните бедствия в цяла Европа, достигат 445 милиарда евро по цени от 2011 г. Около половината от всички загуби се дължат на няколко големи събития, като например ураганите "Лотар" през 1999 г., "Кирил" през 2007 г. и "Синтия" през 2010 г. и на наводненията в Централна Европа през 2002 г. и в Обединеното кралство през 2007 г. Стойността на щетите от екстремните метеорологични явления в държавите от ЕИП се е увеличила от 9 милиарда през 80-те години на XX век до над 13 млрд. евро през първото десетилетие на 21-ви век (коригирани стойности за 2011 г., отчитащи инфлацията).
С изменението на климата застраховките ще трябва да покриват все по-чести и тежки събития. Изменението на климата, демографските промени и концентрацията на населението, растежът в райони, сполетявани от бедствия, и повишаващото се благосъстояние и цени на имуществото увеличават излагането и уязвимостта на икономическите активи и тежестта на загубите.
В краткосрочен план въздействието на изменението на климата върху застраховките може да не е толковазначително. Въпреки това в дългосрочен план, особено в сектори или области, където застраховането не е обичайна практика, изменението на климата може да окаже въздействие върху наличността и достъпността на застрахователните продукти.
Потенциалните загуби са силно зависими от промените в излагането и уязвимостта. Като цяло се очаква вероятността за повечето видове екстремни метеорологични явления да нарасне значително.
В резултат на увеличаващите се рискове в някои области застрахователните продукти може да се предлагат на недостъпни цени или изобщо да престанат да се предлагат. Липсата на застрахователни продукти, един от факторите, които допринасят за уязвимостта, може да изостри чувствителността на обществото, като правителствата са потенциално изложени на големи финансови загуби.
Предизвиканите от човека бедствия като промишлените аварии, които включват опасни вещества, могат да имат също мащабни и трансгранични въздействия (например разлива от нефтена платформа в Мексиканския залив през 2010 г., изпускането на червен шлам от производството на алуминиев оксид в Айка, Унгария през 2011 г.).
Частното застраховане може да реши редица свързани с проблема политически опасения и може да допринесе за устойчивостта на публичните финанси. Застраховането е един от инструментите за управление на риска от бедствия наред с мерките за предотвратяване на риска, готовността и реакцията при кризи:
функционираща застрахователна система срещу риск от бедствия, която е по-развита от системата за споделяне на риска, може да действа на всички равнища на цикъла на управление на риска — от идентифициране и моделиране на риска до прехвърляне на риск и възстановяване.
Застраховането има специфична роля: с него не се предотвратява загубата на човешки живот или активи, но то помага за намаляване на икономическото въздействие и улеснява възстановяването след бедствия. Добре планираните застрахователни полици могат също така да представляват пазарен инструмент за обезсърчаване на рисковото поведение и за насърчаване информираността за риска и за интегриране на защитата срещу бедствия в икономическите и финансовите решения.
Големите природни бедствия имат значителни и големи отрицателни последици върху икономическата дейност както в междинното им въздействие, така и в дългосрочен план. Предимно непокритите от застраховки загуби увеличават последващите макроикономически разходи, докато явления, срещу които има достатъчно застрахователно покритие, предизвикват незначителни производствени загуби.
Последните изследвания, предприети от Съвместния изследователски център показват, че, както показват наличните данни в момента се наблюдава ниска степен на навлизане на пазара на застраховането срещу бедствия в определени държави членки. Анализът изтъква, че, както се очакваше, рискът от наводнения, бури и земетресения е различен в държавите членки. Въпреки това както е видно от наличните данни, има случаи, в които пазарите на застраховането срещу бедствия изглежда не се справят изцяло със съществуващите рискове. Според наличните научни изследвания, степента на навлизане на застраховането срещу бури е висока в повечето държави членки. Степента на навлизане на застраховането срещу наводнения и земетресения обаче е висока само в случаите, когато тези рискове се комбинират с други рискове.
