Обикновено при настъпване на увреда на произведение на изкуството, на помощ идват застрахователите. Те обаче след това си търсят парите от виновниците
Лятото е време за отпуски, почивки и пътешествия. Много хора избират да прекарат ваканцията си вместо на плажа или в планината – в пътуване и опознаване на нови места. Естествено, когато се посети нова дестинация, обикновено се избира заради забележителностите, които тя предлага – било гурме кухня, историческа дата и място, концерт, изложба или музей. Туристите бързат да съберат впечатления и фотографии от местата, които са посетили, преди да продължат напред по начертаната програма. Най-посещаваните музеи изпитват най-силно това преследване на спомени – произведенията на изкуството в тях са изложени непрекъснато на множество рискове: от баналното невнимание на посетителите или дори музейните работници, през желанието някой експонат или поне част от него да бъде взет като сувенир, до хулиганските прояви, вандализма и кражбите от страна на посетителите. В последните години списъкът със заплахи беше допълнен и от пристрастяващото увлечение към социалните мрежи, при което посетителите снимат експонатите или си правят селфита, без да обръщат внимание на околните предмети и хора.
Ето защо застрахователите периодично анализират най-разпространените рискове за музейните арт обекти и обновяват списъка с потенциални заплахи. В тази статия предлагаме петте
най-разпространени риска, както и начините да бъдат избегнати.
1. Хаотично придвижване в залите
Когато посетителите разглеждат експозициите не организирано, а хаотично, шансовете да повредят произведения на изкуството нарастват неимоверно. Хаотичното придвижване от зала в зала или от експонат
на експонат предполага занижено внимание към околните, които също могат да се движат в такава свободна таректория. Едни посетители влизат, други излизат, трети стоят и се любуват на изкуството,
някои във възторг се устремяват към любимо произведение, има и такива, които трескаво си правят селфи – всичко това е естествено, но опасно. В такива условия почти няма как да бъдат избегнати
ситуации, при които може да бъде бутната скулптура, да бъде натисната витрина или картина, посочват застрахователите.
Впрочем, съветът за минимизиране на заплахата е прост и се нарича управление на посетителския поток. Това означава поставяне на маркери и указатели и насочване на посетителите в желаната посока. В
допълнение се изграждат или специални заграждения, или просто се поставят елегантни преградни ориентири, които осигуряват достатъчно безопасно пространство до експонатите. Така, без изцяло да
ограничават свободата на туристите, музейните уредници налагат деликатен ред и напомнят дискретно, че в музея най-важното нещо е експонатът, а не посетителят.
2. Чанти и раници – основен враг в музеите
Неслучайно на входа на някои музеи управата е забранила внасянето на обемни багажи като раници и големи чанти. Печалният опит показва, че в музея човек с голяма чанта или раница е като слон в
стъкларски магазин. Резултатът от непреценените габарити са или бутнат постамент, или повредена скулптура, или срутена арт инсталация. Големите платна и картини също стават обект на случайно
пробиване от чанти.
Между впрочем, има музеи по света, които държат посетителите да оставят на гардероб дори връхните си дрехи. Причината е не само, че може да закачи някой експонат, но и че внася в залата прах и
влага, които могат да повлияят на температурно-влаговия режим на музея – важна особеност при съхраняването на произведенията.
3. Любознателни деца
Безусловно, децата от малки трябва да бъдат свиквани с историята, изкуството и културата. Отивайки с деца в музей или на изложба обаче, трябва да бъдем подготвени да следим внимателно какво правят.
Защото едно е дете да счупи по невнимание чашката за кафе или вино на съседите и съвсем друга работа е да бутне ваза на няколкостотин години, примерно. Разбира се, във всеки музей има екскурзоводи
и отговорници в залите, които следят за реда, но не можем да разчитаме изцяло на тях. Децата не влагат умисъл в своите действия, но и неумишленото повреждане или унищожаване на експонат може да
излезе доста солено на родителите.
4. Разсеяност и невнимание
Простото правило "Гледай си в краката" важи за всекиго в ежедневието, а още повече то е в сила за ценителите на съвременното изкуство. Много арт-обекти нерядко са създадени така, че да размият
границата между изкуството и реалността в търсене на най-силно възприятие и тогава задачата на ценителите става още по-сложна. В някои музеи поставят заградителни конструкции, обозначаващи
границите на експоната, но друг път такива подсказки не са предвидени и тогава застрахователното събитие е просто неизбежно, ако не се внимава. Ярък пример за това са изложбите на японския художник
Йошихиро Суда, които представляват инсталации на "посадени" растения. Принципът на експониране на тези растения е такъв, че те се поставят на уж случайни места в интериора, например на касите
на вратите, на пода, в ъглите на залите, в цепки по стените. Изящните композиции действително приличат на прораснали от самосебе си истински растения, с идеята, че природата е по-велика от човека.
В резултат на разсеяност обаче при една от изложбите жена от обслужващия персонал приела прораслите живи растения за плевели и набързо ги измела и изхвърлила. Застрахователят покрил щетите.
5. Селфи в музей? На всяка цена!
Ако предишните поколения туристи нарушаваха забраната за снимане в музеи и щракаха фотоапарати до изнемога, създавайки дискомфорт у останалите посетители, то днешната селфи-мания направи създава
опасност за експонатите. Съсредоточаването върху собственото си позициониране или размахването на селфи стика в търсене на подходящ ракурс може не да попречи на съседа-посетител, но може да повреди
картина, скулптура или витрина. Впрочем, на някои места дори и селфитата като такова могат да стана причина за съществено увреждане на обекта на изкуството.
Обикновено при настъпване на увреда на произведение на изкуството, на помощ на собствениците на галерии и музеи идват застрахователите. Но не винаги застрахователното обезщетение може да
възстанови повредата. След като покрият щетите, застрахователните компании си търсят парите от виновниците за причинения инцидент. А това със сигурност е доста сериозно изпитание за нанеслите
щетата. Ето защо любителите на изкуството не бива да пренебрегват изискванията за безопасност във всяка галерия или музей.
