105 години след като е измислена, коригиращата поведението на шофьора система може да заработи и у нас
Системата "бонус-малус" в автомобилното застраховане не е панацея за разрешаване на всички проблеми, но е един от най-ефективните инструменти, който дава добър резултат. Около това мнение се
обединиха топ мениджъри на компании в Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), която днес даде нарочна пресконференция по темата.
Председателят на УС на АБЗ Константин Велев посочи, че подложеният на обществено обсъждане вариант е най-адекватният до момента и изтъкна, че това е най-лекият възможен вариант за отстъпки и
утежнения, базиран на по-тежките нарушения на правилата за движение по пътищата. Така например, в нашата система при определянето на класовете не са включени леките щети по автомобилите
при ПТП с констативни протоколи, а в други страни те присъстват, посочи Велев. Застрахователите подкрепят предложението на Регулатора за 20 варианта на бонус-малус като по-плавно, докато варианта
за 15 различни класа те нарекоха "по-стръмен" и по-неподходящ за българските шофьори.
Според изчисленията на застрахователите, след като новата система заработи в реален обем и натрупа история, малко над 44% от водачите, или около 1,55 млн. български шофьори, ще могат да се възползват от максималния бонус от 25%. Около 80% всички водачи пък ще ползват някакъв бонус. Наказаните пък с максималния малус от 400% ще са едва 0,6% от всички шофьори, или около 21 хиляди водачи. По данни на Пътна полиция, около 10-20% от шофьорите извършват нарушения и се очаква именно те да бъдат наказани по новата система.
От АБЗ обясниха, че премията ще се определя от 2 нива. Първото е базово и отчита критерии, като: история на щетите, кубатура на возилото, място на регистрация и ползване на МПС-то, възраст на водача. При второто ниво рисковият коефициент бонус-малус ще включва и пътните нарушения и престъпления по Закона за движение по пътищата. В застрахователните компании ще постъпват само коефициенти, а не списък с нарушения.
Средно около 700 души умират у нас при ПТП, а икономическите загуби от катастрофите се оценяват между 1- и 2 млрд. лева. В над 20% от случаите сред причините за ПТП е несъобразената скорост, в около 16% е неспазването на дистанция, а в 11% - отнемането на предимство. Затова и тези нарушения са включени в рисковите коефициенти. От АБЗ посочиха още, че всяка наказателна точка ще струва на шофьора 10% по-висока премия. Така ако водач бъде наказан с отнемане на три точки, ще се бръкне с 30% по-дълбоко в джоба, за да плати застраховката си.
Застрахователите предлагат ако наказан шофьор 5 години е бил без нарушения, на петата година да се върне към базовия неутрален клас. Така, според тях, шофьорите ще имат стимул да бъдат по-кротки и изпълнителни на пътя. Друго предложение на гилдията засяга режима на вписване на водачите в полицата, като застрахователите настояват един и същи водач да може да бъде вписан и отписан само веднъж годишно в една застрахователна полица. Това, според застрахователите, ще ограничи възможността за манипулиране на системата. Предлага се също ясно определяне на начина за оспорване класа на даден водач.
Застрахователите обявиха, че няма как да се възползват от новата система, защото "бонус-малус" в основата си е система за въздействие върху поведението на шофьорите. Ползата за тях ще е само в това, че ще имат информация за рисковия профил на всеки водач. Те категорично отрекоха, че новата система ще им донесе повече пари от задължителната застраховка и направиха сметката, че в други страни, например Румъния, където системата е въведена още през 2010 г., на 7-та година от старта й е отчетен спад на ефективната средна премия за изрядните водачи с 20%.
По данни на АБЗ, към юни т.г. средната премия по автомобилната "Гражданска отговорност" е била 281,29 лв., а към ноември – 278,52 лв.
След въвеждането на бонус-малус в различните страни от ЕС е регистриран спад на нарушенията, като за Германия този процент е 13, а за Франция – 20 на сто.
Системата "бонус-малус" е въведена за първи път през 1914 г. във Великобритания. Така 105 години по-късно, след близо 10-годишен период на умуване, от догодина България има реалния шанс да я въведе.
