Това е сумата за надлимитна дейност за 1 г.
Напрежението около подписването на новите договори на болниците със здравната каса утихна - временно, както подозират повечето болнични мениджъри. Дейността за април бе платена и всички са в
очакване да видят как ще потръгне работата в условията на новите договори. Повечето болници обаче още със старта на тази година вече са назад - коя с 1 милион лева, коя с три, а има и с повече.
Това е отчетената и извършена от тях, но неразплатена от здравната каса болнична дейност за 2015 г. Тя е известна като "надлимитна”, макар че такова нормативно понятие за 2015 г. няма. Заличи го
министерското постановление 57 от март 2015 г., с което държавата освободи касата от задължението да плаща всяка отчетена извършена дейност от болниците, за която не са установени нарушения, пише
в. 24 часа.
Общата сума за годината е 53 млн. лв., а 307 болници имат да вземат по данни на "24 часа”. Очаква се сумата да закръгли 60 млн. лв., като се вземат предвид и първите месеци на 2016 г., когато все
още се работи по старите правила. Сред тези болници са много частни и всички големи многопрофилни, които не връщат тежки случаи и приемат по спешност. Всеки директор по някакъв начин опитва да реши
този проблем, без да дава гласност, научи "24 часа”. Повечето са получили категоричен отказ за разрешаване на казуса от страна на институциите - здравната каса в лицето на оперативното ръководство
и надзорния съвет и здравното министерство. Не се и надяват на възстановяване на сумите за реално извършената работа.
"Университетските болници имаме и социални функции. Така е решила държавата, такива правила е направила и ние сме длъжни да ги спазваме. Самото постановление е атакувано в съда, но засега няма
развитие”, коментира проф. Валентин Игнатов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и директор на УМБАЛ "Св. Марина” - Варна. Той подчерта, че управляваната от него
болница няма просрочени задължения, няма и неплатена надлимитна дейност за 2015 г.
Големи болници с национално значение, сред които и университетски, обаче имат неплатена надлимитна дейност. Сред тях са ВМА, УМБАЛ "Св. Анна” - София, УМБАЛ "Александровска”, МБАЛ "Токуда”, УМБАЛ
"Софиямед”, както и други частни болници. Всички извършват и спешен прием и според някои той е в основата на формираната надлимитна дейност - спешността не може да се лимитира, трудно е да се
пренасочва към друго лечебно заведение, защото тогава болницата поема риска от фатални промени в състоянието на пациента, комуто е отказала помощ.
През 2015 г. болниците за първи път работиха в условията на много строги лимити. Лимитираният бюджет на всяка бе изработен на т.нар. исторически принцип - според отчетената дейност през 2014 г.
Много болници през 2015 г. обаче са открили нови дейности, а това значи и нови легла. Работещите и развиващите се болници са ощетени,
тъй като новите дейности на много от тях не са взети предвид при формирането на индивидуалните бюджети. Затова и мнозинството болнични директори са готови да доказват извършената дейност, ако има
кой да проверява, за да се докаже, че няма фалшива отчетност и става дума за реално извършено лечение на нуждаещи се българи.
"Голямата част от т.нар. надлимитна дейност е формирана от спешен прием”, казва мениджър на голяма болница, която приема от цялата страна. Такива са например случаите на инфаркт, инсулт,
неврохирургичен или друг хирургичен проблем, за които най-близкото лечебно заведение по закон е длъжно да ги приеме. Същевременно трябва да откаже, ако спазва месечния си лимитиран бюджет. Изобщо,
методиката за плащане на болничната дейност не е адекватна спрямо специфичната дейност на спешните приемни отделения, каквито всички големи болници имат. Колкото повече е работила болницата,
толкова повече има да взема. Някои спират приема за месеца, щом покрият лимита. Други обаче не са спирали.
Сдруженията на частните болници, както и Центърът за защита правата в здравеопазването, атакуват в съда методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ и лимитите. Те смятат, че щом не
стига бюджетът на здравната каса, задължението трябва да се поеме от държавата.
Здравноосигурителните плащания за болнична помощ през 2014 г. са малко над 1 444 914 586 лв., а за 2015 г. - 1 367 174 022 лв. Разликата е 77 740 564 лв. - с толкова е намаляла дейността за 1 г.
вследствие на бюджетните лимити. Иначе казано, икономия от болнична дейност, разпределена за други пера. Докато плащанията за болниците намаляват, за лекарства се увеличават, става ясно от
разходите на здравната каса. През 2014 г. за лекарства за домашно лечение са отделени 644 млн. лв. Общият разход за лекарства и медицински изделия за миналата година е малко над 1 млрд. лв.,
приблизително колкото е и болничният бюджет.
Някои болнични директори предлагат надзорният съвет на здравната каса да разреши плащането на надлимитната дейност на университетските болници, които формират по-голямата част от надлимитната си
дейност от спешност. Аргументите са, че те поддържат тежки структури като реанимация и спешни отделения, извършили са реални разходи, осъществявайки реална дейност, а при липсата на плащане
задлъжняват към доставчиците и НОИ.
"До 1 април здравната каса е плащала на болниците по условията на постановление 57 на МСи в него няма основание за плащане "надлимитна дейност”. То важи от март 2015 до 1 април 2016 г. След тази
дата важи Решението на надзорния съвет на НЗОК, по което се работи с договорните партньори през 2016 г.”, коментираха от здравната каса. Надзорът на касата не е разглеждал вариант да се плати само
на университетските болници, допълниха оттам.
