Обещаната пресконференция, на която министърът на здравеопазването Петър Москов трябваше да разясни подробностите около идеята за така наречения "данък "вредни храни" не се състоя тази седмица
На 15 септември журналистите имаха повод да попитат за обмисляната мярка, когато Москов представи кампанията "За здраво поколение" и мисията си да разчисти училищните бюфети и вендинг машини от нездравословни закуски. Тогава той уточни, че критериите вече са изяснени и разписани и ще бъдат представени вероятно още в първия работен ден след празниците. Това обаче не се случи, а от пресцентъра на ведомството обясниха за "Дневник", че не е била планирана подобна пресконференция и ако има такава тя ще е най-рано в края на месеца. В отговор на въпрос от там увериха, че причината за забавянето не са възраженията на бизнеса или преправяне на условията и критериите в последния момент.
"Това не е борба между индустрията и желанието на държавата определени видове храни да не съдържат толкова доказани вредни вещества. А това да бъде общо усилие, в което и индустрията, и държавата, и институциите, и политиците разбират нуждата от това да се промени начинът на хранене. Извинете ме, наистина, когато в една напитка или в един десерт се съдържа количество захар, сол или кофеин като половината на съдържанието на цялото нещо, което купувате, това не трябва да продължава", заяви здравният министър миналата седмица. Добави и че първоначално производителите са се противопоставили, защото са получили "противоречиви сигнали", "но в момента срещаме разбиране"
Всъщност след като темата, която здравното министерство лансира още през февруари, беше подновена, индустрията отново, очаквано, се обяви против това вредните храни да се облагат с по-висок данък от здравословните. Съюзът по хранителната промишленост излезе с позицията, че мярката би могла да коства хиляди работни места и да е в ущърб на интересите на потребителите и на икономиката, като според изчисленията им тя ще струва около 60 млн. лева приходи от ДДС на държавата.
От индурстрията възразиха и срещу това, че не са били включени в консултациите и разписването на критериите за това коя храна е вредна и коя не е. Освен това чуждестранният опит с въвеждането на подобен закон от Дания, Унгария, Франция, Финландия и др. е показал, че не е ефективен, изтъкват още производителите. При увеличаване на цените ще се стимулира потреблението на повече заместители в тези продукти, които са и по-нездравословни и следователно - ще има по-скоро негативен ефект, уверени са в съюза.
"Въвеждането на данък "вредни храни" е неефективна мярка за справяне с проблемите на наднорменото тегло и затлъстяването в България", категорични е и председателят на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене доц. д-р Светослав Ханджиев.
