Мерки като смекченото увеличаване на пенсионната възраст за категорийните работници, нова схема за ръст на пенсиите и пр., всъщност ще донесат допълнителни разходи на НОИ, а няма да стабилизират системата
1,5 млрд. лв. всяка година ще трябва да бъдат додавани от бюджета на държавата на Националния осигурителен институт, за да се гарантира изплащането на пенсиите. Това показва анализ на НОИ за
ефектите от пенсионната реформа, която предлага вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, пише в. "24 часа", цитиран от БГНЕС. Изданието разполага с документа, изготвен от осигурителния
институт, който анализира стабилността на пенсионната система и ефекта от предложените от Калфин мерки до 2037 г., когато увеличаването на възрастта за пенсия трябва да спре на 65 г.
Сегашният дефицит в НОИ, който е 2,4% - или около 1,8 млрд. лв., ще намалее до 0,9% от БВП около 2022 г. Това прави 1 млрд. лв. Но след това отново ще започне да се увеличава, докато стигне до 1,2%
от БВП. Което означава, че в осигурителния институт ще продължат да липсват около 1,5 млрд. лв. на година, за да бъдат изплащани пенсиите. Едва 0,5% от БВП (около 500 млн. лв.) ще спести НОИ от
увеличената възраст за пенсиониране на масовата трета категория. Реформата на Калфин предвижда за близо 2,6 млн. работещи в нея възрастта за пенсия да се увеличава плавно до 65 г. Мъжете трябва да
я достигнат през 2029 г., а жените - през 2037 г.
Още около 500 млн. лв. (отново 0,5% от БВП) ще са допълнителните приходи в НОИ от увеличението на осигуровките с 2%. След преговори с бизнеса министърът предложи смекчен вариант за увеличаване на
пенсионната осигуровка с по 1% през 2017 и 2018 г.
Всички останали мерки, които включва реформата - смекченото увеличаване на пенсионната възраст за категорийните работници, нова схема за ръст на пенсиите и пр., всъщност ще донесат допълнителни
разходи на НОИ, а няма да стабилизират системата, става ясно от анализа.
Увеличението на пенсиите чрез новата схема, която предлага Калфин, ще коства 1,5% от БВП по-големи разходи на осигурителния институт, или само то ще добави 1,5 млрд. годишно към разходите му.
Схемата предвижда всяка година да се увеличава коефициентът за тежест на година трудов стаж във формулата за изчисляване на пенсиите. В момента този коефициент е 1,1 и трябва да достигне 1,5 до
2026 г. Това означава увеличение с 25% на доходите на новите пенсионери, за които и сегашният текст на Кодекса за социално осигуряване предвижда коефициентът да стане 1,2. При старите пенсии
увеличението би трябвало да е с 40% според обещанията на Ивайло Калфин.
В първите години вдигането на този коефициент би трябвало да спести 5-10 млн. лв. на година на НОИ, защото ще става не рязко с една десета, а по швейцарското правило. След това обаче разходите ще
се увеличат.
Още от следващата година НОИ ще трябва да плаща повече за ранното пенсиониране на миньорите и другите категорийни работници. През 2016 г. то ще глътне 20,8 млн. лв. допълнителни разходи. През 2017
г. сумата вече става 62,2 млн. лв., а след 2018 г. ще е над 107 млн. лв. на година. Причината е, че вицепремиерът Калфин прие искането на синдикатите възрастта за работещите в първа и втора
категория да нараства съответно до 55 и 60 г., а не както бе предвидено първоначално - до 57 и 62 г. Тези пари можело и да се компенсират, като партидите на категорийните работници се прехвърлят от
частните фондове в НОИ.
Още 32 млн. лв. ще са нужни на НОИ през 2016 г. заради възможността за ранно пенсиониране до 1 г. преди навършване на възрастта. За тези хора пенсията ще бъде намалена с 0,4% за всеки недостигащ
месец. Очакванията на института са догодина от това ранно пенсиониране да се възползват 11 400 души. 25,3 млн. лв. допълнително ще се дадат през 2016 г. и за увеличение на пенсиите на полицаи и
военни, родени след 1959 г., които прехвърлят парите си от частните фондове в НОИ. От тях се очаква приход от около 130 млн. лв., но той ще е еднократен, а пенсиите ще бъдат увеличени дългосрочно,
пише в анализа на НОИ.
С 12 млн. лв. пък ще се увеличат разходите на НОИ от 2019 г., защото таванът на пенсиите вече ще е 40%, а не 35% от максималния осигурителен доход.
