Икономиката на еврозоната нарасна изненадващо през последното тримесечие на 2022 г., макар и по-слабо спрямо предходните три месеца, но опровергавайки опасенията за дълбока рецесия тази зима, тъй като регионът сякаш успя да предотврати надвисналата пълномащабна енергийна криза.
Брутният вътрешен продукт на еврозоната нарасна през последното тримесечие на миналата година с 0,1% спрямо трето тримесечие, когато се повиши с 0,3%, докато осредните очаквания на финансовите пазари бяха за спад с 0,1 на сто, показват предварителни данни на официалната европейска статистика Евростат, цитирани от БНР.
Това е най-слабият темп на експанзия от първите три месеца на 2021 г. насам, тъй като търсенето и бизнес активността бяха засегнати от високата инфлация и нарастващи разходи за заеми (растящите лихви), както и от затруднения във веригите на доставки.
БВП на целия ЕС пък остана на нивото от третото тримесечие, когато нарасна с 0,3%.
Спрямо година по-рано БВП се повиши през четвъртото тримесечие в ЕС с 1,8% и в еврозоната - с 1,9% след растеж съответно с 2,5% и с 2,3% през периода юли - септември 2022 г.
Според първата оценка на Евростат за цялата 2022 г. икономиката на ЕС нарасна с 3,6%, а в еврозоната - с 3,5 на сто.
Сред държавите членки, за които има налични данни за четвъртото тримесечие на 2022 г., Ирландия отбелязва най-солиден икономически растеж спрямо предходното тримесечие (+3,5%) , следвана от Латвия (+0,3%), Испания и Португалия (и двете с по 0,2%).
В същото време най-солиден икономически спад отбеляза Литва (понижение с 1,7%), следвана от Австрия (-0,7%) и Швеция (-0,6%).
Представянето на държавите членки от еврозоната се различаваше през четвъртото тримесечие. Германия и Италия, чиито икономики са по-зависими от индустрията и следователно са по-засегнати от високите цени на енергията, се оказаха в лек спад (с 0,2% за Германия и с 0,1% за Италия), докато икономиките на Франция и Испания се разшириха съответно с 0,2% и с 0,1 на сто.
Според Евростат почти всички страни членки, за които има данни, са отбелязали икономически растеж през четвъртото тримесечие спрямо година по-рано, с изключение на Швеция, където БВП се сви с 0,6% и Литва - спад с 0,4 на сто.
По-доброто от очакваното представяне на еврозоната през четвъртото тримесечие 2022 г, ако бъде потвърдено от следващите оценки на Евростат, би предположило, че тя е на път на избегне изпадането в р. нар. "техническа рецесия" тази зима - две поредни тримесечия на спад на БВП. Отслабващите опасения за енергийна криза поради меката зима обясняват част от устойчивостта на бизнес активността в края на годината, посочват икономистите, както и нарастващите действия от страна на правителствата за смекчаване на натиска върху домакинствата и бизнеса от рязко нарастващите цени на енергията.
