Макар и непълни, тазгодишните доклади за преките чуждестранни инвестиции в страните от региона потвърждават това
Икономическата криза и постоянната политическа нестабилност са причините чуждестранните инвеститори буквално да бягат от Западните Балкани. Макар и непълни, тазгодишните доклади за преките чуждестранни инвестиции в страните от региона потвърждават това, пише в анализ Анадолската агенция, цитиран от БТА.
Балансът на чуждестранните инвестиции в тази част на Европа според проучване на Анадолската агенция е изключително лош. Така по данни на Централната банка на Босна и Херцеговина в тази страна през първите 9 месеца на годината са реализирани 56.7 млн. конвертируеми марки чуждестранни инвестиции, което е едва около 29 милиона евро.
Това представлява драматичен спад на чуждестранните инвестиции в Босна и Херцеговина, където притокът им през 2011 г. е възлизал на около 289 милиона евро, или 2.2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), и е бил по-голям в сравнение с предходната 2010 г., когато е регистриран приток от 220 милиона конвертируеми марки. Най-много пари тогава са дошли от Русия - около 64 милиона евро, от Австрия - 54 милиона евро, и от Сърбия - около 48 милиона евро.
В Босна и Херцеговина ситуацията очевидно е най-тежка, а специалистите предупреждават за сериозните последици от тази негативна тенденция.
"SWOT анализът на икономиките на страните от региона, особено на Босна и Херцеговина, показва, че от икономическа гледна точка има повече слабости, отколкото преимущества, и повече заплахи, отколкото възможности. Това състояние не може да се промени в краткосрочен или средносрочен план само като се увеличи броят на възможностите в сравнение със заплахите в икономиката. Това може да се постигне само със съюзи с чуждестранни компании. Само така регионът може да напредва по-бързо.
Чуждестранните компании могат да донесат чуждестранен капитал, добър мениджмънт, технологии и обучение на работниците. Вижте, в Босна и Херцеговина през първите 9 месеца е имало 56.7 милиона конвертируеми марки чуждестранни инвестиции, а през същия период на миналата година - цели 11 пъти повече! Имаме драматичен спад на чуждестранните инвестиции, защото бизнес климатът не се подобрява", казва за Анадолската агенция доктор Виекослав Домлян, професор в икономическия факултет в Сараево и в университета в Мостар.
Домлян подчертава, че шансовете за региона са лоши и изгледите в тази част на Европа да дойдат мощни световни компании са малки.
В Словения през първите осем месеца на годината са инвестирани 180 милиона евро, което е двойно по-малко от миналогодишните 350 милиона евро за същия период. Сравнително стабилна е единствено Черна гора, чиито преки чуждестранни инвестиции са надминали тези в Хърватия. През първата половина на годината в Черна гора са вложени 176 милиона евро. И все па, това е по-малко, отколкото миналата година.
От друга страна, през първото полугодие на 2012 г. Хърватия е имала 154,4 милиона евро преки чуждестранни инвестиции. Медиите в Хърватия изтъкват, че въпреки поканите към инвеститорите и оптимистичните прогнози на хърватското правителство за инвестиционна вълна, която ще задвижи икономиката, в страната не влизат нови инвестиции. Всичко това според медиите остава "само на хартия".
Иначе между 1993 г. и първата половина на 2011 г. в Хърватия, която следващата година влиза в Европейския съюз, са инвестирани почти 25 милиарда евро чуждестранен капитал, което възлиза на около 5600 евро на човек от населението.
В Сърбия през първите 7 месеца на 2012 г. нетните инвестиции са възлизали на 105 милиона евро. По данни на Народната банка на Сърбия в графата на преките чуждестранни инвестиции в Сърбия е отбелязан минус от 120 милиона евро, въпреки че Сърбия миналата година бе рекордьор по чуждестранни инвестиции в региона с плюс от 1.8 милиарда евро.
Според прогнозите Сърбия ще продължи безславния рекорд в чуждестранните вложения и от страната ще излязат повече пари, отколкото са влезли. Последицата от тази тенденция, както предупреждават експертите, е фактът, че сръбският динар отслабна с 10 процента, инфлацията надхвърли 10 процента, а безработицата нарасна от 24.4 до над 27 процента.
По данни на Централната банка на Косово от 2000 г. до първото тримесечие на 2012 г. преките чуждестранни инвестиции в Косово са достигнали сумата 2.4 милиарда евро.
През първото тримесечие на тази година преките чуждестранни инвестиции са били 60.4 милиона евро. Косово обаче до голяма степен остана незасегнато от финансовите сътресения в еврозоната.
"Косово има голям потенциал за преки чуждестранни инвестиции, имайки предвид правната рамка и ниските данъци, това, че е част от широкия пазар на ЦЕФТА, природните му ресурси, особено в минното дело, енергетиката, туризма, възобновяемите източници на енергия. Затова каня предприятия и потенциални инвеститори да дойдат и да инвестират в Косово", заяви косовският премиер Хашим Тачи при неотдавнашното си посещение в Швеция. Мнозина очакват, че инвестициите в Косово само ще нарастват.
Чуждестранните инвестиции в Македония от 2007 до 2012 г. достигнаха 1.55 милиарда евро, съобщи министърът на финансите Зоран Ставрески. По неговите думи, тази сума е двойно по-голяма в сравнение с целокупния приток на чуждестранни инвестиции в периода от 1990 до 2005 г.
Македония същевременно иска да увеличи чуждестранните инвестиции и затова ще предложи гражданство на чужденци, които инвестират над 400 000 евро и осигурят работа на най-малко 10 души, казват източници от македонското правителство.
Професор Домлян предупреждава какви последици може да претърпи регионът, ако тенденцията към спад на чуждестранните инвестиции продължи.
"Главният фактор за по-голям приток на чуждестранни инвестиции е политическата обстановка. А и преди глобалната криза регионът, и особено Босна и Херцеговина, имаше нисък кредитен рейтинг. От началото на кризата положението се влошава.
Страните от региона изгубиха инвестиционния си рейтинг. А когато се инвестира, не се гледа страната, а регионът като цяло. Целият регион върви надолу, а Босна и Херцеговина най-много. Последиците са такива, че ниският процент на растеж ще постави под въпрос погасяването на чуждестранните кредити. Дългът расте с по-голям процент, отколкото приходите, което води до застрашаване на общата стабилност в страната. Всичко това може да доведе и до платежно-балансови проблеми. Затова и тези страни като Гърция ще трябва да поискат допълнителни кредити, за да върнат старите си кредити. Босна и Херцеговина най-бързо пропада в тази спирала на дългово робство", казва Домян за Анадолската агенция.
Според последния доклад на Световната банка за региона на Югоизточна Европа средната стойност на преките чуждестранни инвестиции на човек от населението е 285 долара, за Сърбия този показател е 341 долара, за Косово - 284 долара, за Албания - 232 долара, за Македония - 199 долара и за Босна и Херцеговина - 77 долара на човек от населението.
Преките чуждестранни инвестиции в Европейския съюз са се удвоили в сравнение с 2010 г., когато бе отбелязан драстичен спад. През миналата година в ЕС са влезли 225 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции, което е 2.2 пъти повече, отколкото през 2010 г., и с 9 милиарда по-малко в сравнение с 2009 г.
