Властите в страната ограничават рязко от началото на 2014 година наличните плащания в опит да се справят с данъчните измами, определяни в страната като своеобразен спорт
Съгласно одобрения наскоро Бюджет 2014 (Законът за стабилност) от началото на този месец на Апенините се забранява плащането на редица стоки и услуги в наличност.
Това ще става вече само с банкови преводи и чекове.
Докторите, стоматолозите, адвокатите и представителите на редица други професии ще трябва дори да закупят пост-терминали, за да могат да получават възнаграждението си чрез банков трансфер директно в приемните си кабинети.
Италианските власти въвеждат десеторно по-високи глоби за работа на черно след като шефът на националната данъчна служба Атило Бефера алармира обществеността. Според него укриването на данъци е заплаха за демокрацията в Италия. "Недекларираните доходи означават само едно - да предоставим другиму финансирането на обществените услуги. Това създава привилегии и неравноправие и е несъвместимо с нашата демокрация", посочи Бефера в обръщението си.
Според изчисления на Сметната палата през миналата година Италия е била "измамена" със 130 милиарда евро. Тази сума е равна на годишния бюджет на страна като Нова Зеландия.
Бефера твърди, че сегашното правителство на Енрико Лета сериозно продължава борбата срещу данъчните измами. Но наследството от миналото все още тежи на гърба на Италия. "Най-лошото за една страна е, че измамниците са смятани за герои. За съжаление Италия дълго гледаше на измамниците като на умници", казва Атило Бефера.
По времето на Берлускони триковете при попълването на данъчните декларации се бяха превърнали в народен спорт. А осъденият впоследствие за данъчни измами бивш премиер дори насърчаваше сънародниците си да укриват данъци. "Когато държавата изисква от мен 50 и повече процента данъци, се чувствам морално задължен да укривам колкото се може повече", бе заявил тогава Берлускони.
Само от укрити данъци данъчните власти на Италия губят по 130 милиарда евро годишно, според директора на италианската Агенция по приходите Атилио Бефера. Средно това означава, че всеки италиански данъкоплатец укрива от държавата по 2093 евро на година, тоест 13.5 % от доходите си или по една заплата.
Преди няколко месеца в. "Интернешънъл хералд трибюн" написа, че данъчните измами са се превърнали в истинския национален спорт на Италия. И както се случва при всички национални спортове, и тук може да се направи социологически портрет на онези италианци, които го практикуват най-усилено и най-успешно.
От портрета става ясно, че мъжете мамят данъчните повече от жените, а младите повече от възрастните. По-голямата част от "черната данъчна дупка", в която потъват недекларираните суми, е в италианския Север, но пък най-хитрите укриватели на данъци живеят в Централна Италия.
Най-големите различия обаче идват от източника на доходите. Според доклад на работната група, която обсъжда проекта за данъчни реформи, истинските шампиони в дисциплината укриване на данъци са от две категории - самонаетите и предприемачите. Те декларират половината от действителните си доходи и укриват от данъчните над 15 000 евро на година.
В категорията на шампионите попадат и собственици на къщи, магазини и апартаменти, които в декларациите за доходите си пропускат да упоменат над 80% от техните годишни приходи, тоест по около 18 000 евро.
Секторът на търговията също се нарежда в класацията на първенците в националния спорт на данъчните измами. Италианските дискотеки и заведения, "разбира се", винаги са на загуба. Собствениците им декларират средни приходи под 6000 евро.
Символично казано това означава, че те не само са на нула, а дори под нулата, тоест под прага на бедността и на глада. Същото е в сила за спа-центровете, които декларират средни приходи от 3200 евро и фитнес залите с приходи под 1300 евро.
Дори предприемачите, които все пак декларират някакви що-годе прилични печалби, са принудени да водят монашески скромен живот. Поне така излиза от декларациите за годишните им доходи. Така например ресторантите декларират средно по 13 800 евро, фризьорите - 12 500 евро, бижутерите - 16 300 евро. Това ще рече брутни доходи от около 1000 евро месечно, обричащи всички тези хора на съдбата на онези младежи, назначени на първата си работа, които си носят от вкъщи сандвичи за обяд.
Да оставим обаче на страна доходите и да насочим вниманието си върху покупките. Миналата година в Италия бяха продадени 206 000 луксозни коли на цена над 103 000 евро. И пак през същата година само 72 000 данъкоплатци декларираха доходи над 200 000 евро. Очевидно никой не иска Италия да се превърне в полицейска държава, но останалите 130 000 италианци с какви пари са си купили луксозните возила?
Подобно нещо се случва и когато говорим за луксозните яхти с дължина над 10 метра. Според данните от регистрите, цитирани от в. "Соле 24 оре", 42 000 яхти са записани на името на хора, които декларират доходи от 20 000 евро на година. Това ще рече, че те взимат на месец брутно по около 1500 евро.
Подобно нещо се случва и с 518-те италианци, които притежават хеликоптери или
самолети. От тези изчисления излиза, че това са все бедняци, но с частни самолети, с яхти или в най-лошия случай с джипове. Не бива да забравяме, че 90% от италианци декларират под 35 000 евро доходи на година. Половината от тях твърдят дори, че годишно получават едва по 15 000 евро. Така че колко всъщност са измамниците в страната е трудно да се каже.
През последните 10 години в Италия бяха разкрити 350 000 данъчни измамници, които не са декларирали нито стотинка доходи и имущество. Много повече са хората, които укриват част от доходите си.
