България е на пето място в Европа по брой на исковете в чужбина, алармират от Съвета на бюрата
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) постанови, че общ презастрахователен договор за рисковете, свързани с изплащането на щети при ПТП в чужбина, няма да доведе до ограничаване или нарушаване на конкуренцията, защото не е насочен към поведението на застрахователните компании на пазара на застраховките "Гражданска отговорност" за моторните превозни средства. Решението на КЗК е отговор на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), което е поискало от атитръстовата комисия становище дали такъв общ презастрахователен договор би съответствал на конкуренцията. За решението си КЗК се опира на законовите разпоредби и на становище на Съвета на бюрата.
По информация на международната организация, която координира дейността на 47 национални бюра - членове на системата "Зелена карта", през последната година и половина е регистрирано експоненциално нарастване на гаранционните искания към българското бюро от 354 през 2017 г. до 5 710 през 2018 г. През 2018 г. общият брой на исканията в системата е бил 7 608 на стойност близо 27,8 млн. евро, от които 5 710 на стойност близо 19,6 млн. евро са били свързани с българския пазар.
Ситуацията в България застрашава финансовата стабилност на системата, счита Съветът на бюрата, като подчертава, че според наличните данни, тази ситуация е причинена от един български застраховател.
За да се разреши ситуацията, в края на 2018 г. Съветът на бюрата постави НББАЗ под мониторинг и поиска увеличаване на банковата гаранция, както и българското бюро да приеме обща презастрахователна
програма за целия пазар за изплащането на щети, причинени в чужбина, както и да адаптира размера на банковата гаранция до 31 март 2019 г. Такова презастрахователно покритие се иска, когато има риск
финансовите задължения на застрахователите и националното бюро да не бъдат изпълнени. Така НББАЗ трябва да избере презастрахователи и презастрахователни брокери, с които да преговаря и да подпише
договор, а индивидуалните договори за презастраховане на застрахователите вече няма да покриват рискове, свързани с трансграничния аспект на техния портфейл от застраховки "Гражданска отговорност"
за моторни превозни средства. Изискването за общ договор за презастраховане е свързано и с техническите аспекти на този договор относно качеството и финансовата сила на презастрахователите и
условията за реимбурсиране на обезщетенията и обхвата на изключенията.
По отношение на изискването за банкова гаранция или паричен депозит, Съветът на бюрата може да усвои банковата гаранция, ако българското бюро не плаща премията по презастрахователния договор,
членските си вноски или задълженията си към други бюра, произтичащи от неплатени гаранционни искания. Банковата гаранция представлява крайна мярка и нейният размер зависи от приоритета на договора
за презастраховане. Тази мярка засяга целия пазар, понеже Съветът на бюрата не може да налага санкции или мерки на конкретен застраховател, а може да действа единствено към и чрез съответното
национално бюро.
Припомняме, заради скандала на 13.12.2018 г. подаде оставка председателят на УС на НББАЗ Орлин Пенев, макар да бе обявено, че оттеглянето е по здравословни причини. На негово място бе избран
бившият шеф на Застрахователния надзор Борислав Богоев, който още с встъпването си в длъжност обяви, че няма да прави никакви изявления и да дава информация как ще бъде разплетен скандалът.
Хронологията по този казус по-натам е следната:
На 12 април 2019 г. Съветът на бюрата е изпратил писмо до НББАЗ с искане да осигури общ презастрахователен договор до 15 май 2019 г., като в противен случай Управителният комитет ще препоръча на Генералната асамблея да наложи санкции.
На Общо събрание на НББАЗ от 5 юни 2019 г. е изказано опасение, че такава програма вероятно ще има негативни последици за пазара, включително от гледна точка на правилата на конкуренцията, защото всички застрахователни компании ще извършват дейност при еднакви условия по презастраховане, което може да има ефект върху ценовата им политика. От НББАЗ са предложили друг вариант за изпълнение на изискванията на Съвета на бюрата, при който нашето бюро одобри единен презастрахователен договор с 16 приложения (секции), отразяващи спецификите на програмата на всеки застраховател.
Междувременно на 12 юни 2019 г. Генералната асамблея налага санкции, които влизат в сила от 1 септември 2019 г. със задна дата: от 15 май 2019 г.
На 14 юни 2019 г. на заседание на Генералната асамблея в Маракеш е било взето единодушно решение за одобряване решението на Управителния комитет от 6 декември 2018 г. за поставяне на НББАЗ под
наблюдение. По отношение на презастрахователния договор се предвижда преходен период, през който всеки член на Бюрото на България може да се присъедини към покритието след изтичане на срока на
съществуващото им индивидуално презастрахователно покритие, при условие че всички членове на НББАЗ ще се присъединят към едно общо презастрахователно покритие в съответствие с критериите на Съвета
на бюрата най-късно от 1 януари 2020 г. и съществуващите индивидуални презастрахователни покрития осигуряват достатъчни гаранции. Генералната асамблея е приела и единодушно решение за налагане на
санкции на НББАЗ, които да влязат в сила на 1 септември 2019 г.
В началото на юли 2019 г. Съветът на бюрата получава копие от искането, подадено от НББАЗ до КЗК дали общ презастрахователен договор би съответствал на конкуренцията у нас.
От международната организация посочват, че членството в НББАЗ е задължително единствено за тези застрахователи, които предлагат застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите в България и всеки застраховател е бил предварително наясно, че при неспазване на задължението за реимбурсация на обезщетенията, Уставът на Съвета на бюрата предвижда налагане на определени мерки и санкции. Затова, според Съветът на бюрата, предприетите мерки не могат да представляват намеса в пазарното поведение на застрахователите и още по-малко да имат за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Според Международното бюро, ако мерките не се изпълнят, това ще доведе до дестабилизация на съответния пазар на европейско ниво. Обработващите бюра в страните, където е настъпило ПТП, причинено от български МПС, ще трябва да плащат за последиците от тези произшествия, а българските застрахователи са получили застрахователна премия за покриване на такъв риск. Застрахователите, членуващи в НББАЗ, са напълно свободни в избора си на презастраховател, както и в цялостната си пазарна политика до момента, в който не изпаднат в положение на системно нарушение. Ето защо изискването за общ презастрахователен договор отговаря на последиците, описани в забраната по чл. 15 от ЗЗК и няма основание да се смята че това изискване непременно ще доведе до уеднаквяване на ценовата политика на застрахователните компании в България. Решението има за цел да стабилизира системата "Зелена карта" в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС и ще е от полза за покритието и платежоспособността на българските застрахователи.
Съветът на бюрата информира, че някои членове на НББАЗ поддържат отношения с презастрахователи, които не са оценени по рейтинговата система (S&P) или презастрахователи, които са загубили своя S&P рейтинг, като делът на такива презастрахователи е близо 50%. Международната организация прави извод, че у нас е обичайна практика да има различна цена в зависимост от презастрахователя, като обикновено "най-слабите" презастрахователи предлагат най-ниска цена.
Средната премия за застраховка "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства е една от най-ниските в Европа, а броят на произшествията, причинени от български превозни средства в чужбина, надвишава 25 000, което поставя България на пета позиция по брой на исковете в чужбина. Съветът на бюрата обръща внимание на две решения на българския съд, от които става ясно, че НББАЗ е подложено на натиск от своите членове при опита му да увеличи размера на банковата гаранция за членовете му под мониторинг съобразно пазарния им дял. Заключението на Софийски градски съд и в двата случая е, че не може да се говори за нарушение на правото на конкуренция.
По отношение на предложения от НББАЗ алтернативен вариант за сключване на един общ презастрахователен договор с 16 подсекции (16 отделни презастрахователни договора), които да отразяват спецификите на програмата за отделните застрахователи, Съветът на бюрата заявява, че този вариант е неприемлив от гледна точка на критериите за финансова стабилност, не отговаря на наложените мерки спрямо НББАЗ и излиза извън обсега на приложимите в подобни случаи мерки.
Комисията за защита на конкуренцията посочва по повод проекта на решение за общ презастрахователен договор, че при него застрахователите, предоставящи застраховки "Гражданска отговорност", обединени в НББАЗ, не се явяват застраховащи, а застраховани. Премията, която застрахователните компании биха платили на презастрахователя, нито е единственият ценообразуващ елемент, който да окаже влияние върху цената, на която те предлагат застраховка "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства на крайните потребители, нито би трябвало да се отрази по един и същ начин върху цената, предлагана от различните застрахователи. Така сключването на общ презастрахователен договор не би трябвало да доведе до увеличение на застраховката "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства с еднакъв процент от страна на всички застрахователни компании. Ако е налице увеличение на цените на застраховките с еднакъв процент, това би създало съмнения за наличие на друго споразумение, различно от общия презастрахователен договор, което да има за цел или резултат координирано увеличение на цените на застраховката "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства. В такъв случай КЗК би имала основания да образува производство по собствена инициатива за установяване на евентуално забранено споразумение. Сключването на общ презастрахователен договор не е задължително да доведе до промяна на цените на застраховката "Гражданска отговорност" за моторни превозни средства.
Към момента в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи членуват 16 компании: Алианц България, Бул Инс, Булстрад ВИГ, Уника, ДЗИ – ОЗ, Евроинс, Дженерали България, ЕИГ Ре, Армеец, Енергия, Лев Инс, ОЗК Застраховане, Групама Застраховане, ДаллБогг: Живот и здраве, Съгласие, Асет Иншурънс. Заради отнетия лиценз "Олимпик - клон България" е с прекратено членство.
