Основните фактори за неравенствата са ръстът на самостоятелната и на почасовата заетост и намалението на работещите, които членуват в синдикати
Страната ни продължава да е на челно място в Европейския съюз с осем пъти разлика в доходите между най-богатите и най-бедните, при малко над пет пъти средно за съюза. Това посочват експерти на КНСБ
от свое проучване, посветено на неравенствата в заплащането на работещите у нас и в останалите страни-членки на общността, съобщава БНР. Данните от анализа сочат още, че основните фактори за
неравенствата са ръстът на самостоятелната и на почасовата заетост и намалението на работещите, които членуват в синдикати.
Икономическият експерт в КНСБ Любослав Костов обясни за връзката между неравенствата и промяната в трудовите отношения, особено актуална в пандемията и технологичния процес: "Ако 10% спадне
обхватът на колективното договаряне, то това води до 1 процент ръст на неравенството. А ако 10% нарасне самостоятелната заетост, това води до 2 процента ръст на неравенството. В същото време, ако
10% нарасне почасовата заетост, това води също до 1,5 процента близо ръст на неравенството. 20-22% от измерението на неравенствата в европейски, глобален мащаб, включително в България, може да се
обясни именно с обема на хората, които членуват в синдикати".
Поради по-малката възможност за колективно договаряне, наетите на граждански и срочни договори, често получават по-ниско възнаграждение.
Костов цитира и данни, че към момента най-богатият 1 процент от населението на планетата притежава над два пъти повече богатство спрямо останалите близо 7 млрд. души: "В същото време близо
половината от хората на планетата, според доклад на "Оксфам" от миналата година, живеят с по-малко от 5,5 долара. Ако искате да попаднете днес сред този 1 процент на най-богатите хора, то вие
трябва да пестите по 50 000 долара на ден в продължение на 2000 г."
