Една четвърт казват още, че не получават редовно дори малките си заплати
Почти една трета от работещите българи или 600 хиляди души са нископлатени, с месечен доход под 352 лева - сочи изследване на КНСБ. В тази категория попадат най-често жените, работещите в малки населени места, хората в предпенсионна възраст и с ниска квалификация, отчита БНР.
Има обаче и 18 процента, които са доволни от заплатите си. Данните на Евростат сочат, че 75% от този контингент е оставал поне веднъж без работа през последните години, а голяма част се приспадат и към категорията "Работещи бедни", защото доходът на другите членове в семейството също е нисък. Всеки пети ниско платен получава личното усещане за крайна бедност.
300 хиляди от тези 600 хиляди не вярват, че в сегашната ситуация ще намерят по-добра работа. Само 15% са обхванати от КТД, а едва 13 на сто са преминали през някакъв курс за обучение или квалификация през последната година.
Една четвърт казват още, че не получават редовно дори малките си заплати. Също толкова нямат към заплатите си и задължителните в КТ добавки за стаж. Поставени на дъното на социалната пирамида, тези
хора нямат шанс да излязат от състоянието, в което се намират.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров поиска спешни мерки от държавата за справяне с проблема. "Увеличението на минималната работна заплата е един от начините, по който тези нископлатени работници
бавно и полека могат да вървят напред. Ние смятаме, че данъчното облагане трябва да се ориентира към тях, затова необлагаемият минимум, който предлагаме, ще остави допълнително пари във всички
работещи, но много по-голяма стойност ще имат те за нископлатените работници, както сами разбирате. Към тях самите - мащабен проект за квалификация и преквалификация, за да могат те да излязат от
този капан и да дават повече и да имат основание да искат повече."
Бюджетът за следващата година също попадна във фокуса на комeнтарите по време на синдикалната пресконференция. Категорично е неудовлетворението от макрорамката, която бе обявена, поясни Пламен
Димитров и прогнозира, че в следващите 10 дни тя ще изглежда по друг начин. Оптимизмът е умерен, каза той и посочи, че очаква да се заложат повече приходи и по-голям процент на преразпределение на
средствата. "На първо място, завишаване на приходите от първоначално планираните поне с 1 млрд. лв., което означава по-голяма събираемост и минимално увеличение на някои осигурителни вноски заедно
с по-голямата санкция при събираемостта, смятам, че това е възможно. Това води след себе си възможността за по-големи разходи в рамките на около 40% от БВП и ненадвишаването на 2% дефицит, т.е.
това е макрорамката, която ние искаме да видим. /.../ Затова първо трябва на макрониво да бъдат очертани едрите рамки. Ние необлагаемият минимум го смятаме като изключително важна стъпка, която
дори да не стане на първи етап от следващата година, може да бъде въведена мярка за връщане на данъка за най-нискодоходните групи, което няма да даде нищо в джоба на по-високодоходните, но поне ще
има някаква по-голяма справедливост и по-бедните ще получат някакъв разполагаем доход за през следващата година. За пенсионерите рамката е изключително тясна и от тук нататък държавата трябва да
помисли, заедно с нас, как да продължи пенсионната реформа. Задържането на пенсионната възраст е нещо, което наистина трябва да се случи, но начинът, по който трябва да се индексират пенсиите и да
се преизчисляват всички пенсии – това води след себе си един огромен разговор."
