КНСБ иска минималната работна заплата да се тества през заплатата за издръжка, за да има адекватност. Това заяви директорът на ИССИО Любослав Костов на поредната дискусия, която КНСБ организира с основни политически партии, участващи в изборите за Народно събрание и за Европейски парламент.
Любослав Костов подчерта, че КНСБ иска минималната работна заплата да се тества през заплатата за издръжка, за да има адекватност. Той припомни, че през февруари МОТ прие дефиниция какво е заплата за издръжка и за първи път на наднационално ниво има консенсус на работници, бизнес и правителства, върху което да се стъпи. "Знаете, че КНСб изследва от 30 години заплатата за издръжка. Дефиницията на МОТ ни дава основание да твърдим, че и на национално ниво трябва да има институционални стъпки в тази посока. Например НСИ да изследва заплата за издръжка”, каза Костов. Той подчерта, че в разработения от КНСБ меморандум за социално-икономическо развитие на страната до 2027 г. конфедерацията предвижда, че средната заплата в края на периода ще стане над 3000 лв, а минималната – 1500 лв. При тази динамика на БВП според нас той ще достигне над 230 млрд. лв. след четири години, допълни още главният икономист на КНСБ.
Той подчерта, че в момента европейската икономика не стои добре, 11 страни ще отбележат дефицит от над 3 процента и напомни, че от години конфедерацията настоява да отпадне ограничението да могат да се харчат до 40% от брутния вътрешен продукт публични средства. Трябва да преразпределяме поне колкото страните в Западна Европа, а там е с 10 процента повече, добави Костов. Той напомни, че конфедерацията настоява и за необлагаем минимум и има конкретни данни до какъв ръст на потреблението ще доведе, като именно то е двигателят на растежа през последните години. "Споделяме вашето предложение за ръст на данъчните облекчения за деца. Мярката се доказа, че работи. Предлагаме цялостната ревизия в преразпределянето на отделните функции в бюджета – повече пари да се преразпределят за здравеопазване, за социални услуги като дял от БВП, за да се изравним със средноевропейските стойности. За да има реална конвергенция към другите страни, България трябва да отчита поне няколко процентни пункта по-висок ръст на заплатите, спрямо това, което отчитат немците, например. Производителността там е същата”, допълни директорът на ИССИО.
Той обясни на представителите на политическите партии, че конфедерацията ще разчита на тях за бързото транспониране на директивите за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне и за равното заплащане на половете, която пък ще осветли заплатите особено в мултинационалните компании, за да не се получава социален дъмпинг. "Всички проблеми на труда трябва да бъдат обект на дискусия както в отрасловите съвети, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Казвам го, защото през последните месеиц не си спомням често да са се събирали тези съвети. Не са и вършили кой знае каква работа. Знаете за напрежението в здравеопазването. Ние сме онзи коректив, от който вие, като политици, имате нужда. Винаги сме били конструктивни и диалогични. Нашият призив е първа точка в работата ви да е политиката по доходите”, обобщи Костов.
