Бюджет 2023 г. да компенсира инфлацията за заетите в бюджетната сфера, искат още синдикалистите
КНСБ настоява за допълнителни средства за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор в бюджет 2023, които да компенсират натрупаната кумулативната инфлация от януари 2021 г. до
началото на тази година навсякъде, където това не е направено. Освен това е необходим ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор и с минимум 10% за 2023 г. с оглед прогнозираното
равнище на инфлацията до края на годината.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на провелия се днес дискусионен форум с журналисти, организиран от конфедерацията и Фондация Фридрих Еберт България.
За да бъдат компенсирани доходите на работещите в обществения сектор, в бюджета трябва да бъдат предвидени допълнително 465 млн. лева.
Димитров посочи, че през последните 2 години кумулативната инфлация от 29,2 процента засяга сериозно покупателната способност на хората. През 2022 г. средната заплата за страната се е повишила със
17,3 на сто, в обществения сектор този ръст е от 9,5 на сто, а в частния – 13,9 на сто.
В частния сектор средният ръст на доходите покрива размера на инфлацията, но това не означава, че хората се усещат по-богати и че важи за всички сектори, обясни Димитров. Всички, на които плаща
правителството, са ощетени, допъни той – в обществения сектор реалният ръст на средната заплата е минус 8,2 на сто при съпоставка на януари 2021 г. с месец май 2023 година.
Над 10-11 процента е разликата в заплатите между обществения и частния сектор. Това рядко се случва в годините назад. Обикновено общественият сектор е бил по-изпреварващ и сме критикували частния
сектор, че не плаща добре, сега в кризата картината не е точно такава.
КНСБ настоява и за вдигане на минималната заплата от 780 на 850 лева от средата на тази година. Това ще струва на бюджета 175 млн., което са 0,2 на сто от размера му. Решението е въпрос на
политическа воля, то е средство за борба с неравенствата и за стимулиране на потреблението, каза главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.
Той посочи, че конфедерацията настоява за тази междинна стъпка, тъй като при спазване на Кодекса на труда, който предвижда минималната да е 50 на сто от средната заплата за страната, от януари 2024
г. МРЗ трябва да е 950 лева.
В бюджет 2023 конфедерацията предлага още връщане на 20% на ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги. Конфедерацията настоява и за ръст на заплатите за педагогическия персонал за 2023
г., гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от СРЗ, както и осигуряване на средства за ръст на пенсиите от 01.07.2023 г. според действащото нормативно законодателство в КСО (т.нар. "швейцарско
правило" – 12%).
Презентация с основните искания по бюджета можете да видите тук
Председателите на основните членове на конфедерацията и на синдикални организации посочиха конкретните искания и проблеми в съответните сектори.
Лидерът на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева посочи, че в в бюджет 2023 за образование и наука са планирани над 1,2 млрд., от които 950 млн. са за средното образование. "От тях
537 млн. са за работни заплати, като това увеличение ще е от 1 януари 2023 г. Над 59 млн. лева са за непедагогическия персонал”, обясни Такева.
Тя бе категорична, че Синдикатът на българските учители е готов да защити и поисканите над 1,5 млрд. лв. в бюджета за 2024 година, в които влизат предвидените възнаграждения в средното образование
в размер на 125% от средната заплата за страната и увеличение на средствата за издръжка на училищата. На 27 юни предстои Отраслов съвет, на който ще бъде обсъдена и тази тема. Такева изтъкна, че по
Плана за възстановяване и устойчивост са осигурени и над 1 милиард лева за програми, които ще подпомогнат технологичния преход в българските училища. Такева призова политиците в управляващата
коалиция да са единни в решенията и да не си подливат вода.
Заплатите на работещите в болничната помощ не са достигнали договорените в Колективния трудов договор, алармира Пламен Радославов, заместник-председател на Федерацията на синдикатите в
здравеопазването. Срокът на споразумението с кабинета изтича на 17 юли. Според Радославов, заложеното увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса с 600 милиона лева може да
позволи увеличение на възнагражденията, но само ако бъде разпределено справедливо и бъдат увеличени цените на клиничните пътеки.
Анна Белева, главен секретар на ФНСДУО посочи, че федерацията настоява за минимум 20% увеличение на бюджетите на административните структури, за да има реален ресурс за увеличение на
възнагражденията на работещите с не по-малко от 10 на сто. Това, че се увеличат бюджетите с 10 на сто не означава, че и заплатите растат с толкова, възможно е служителите да получат и едва 4
процента ръст, посочи тя. Михаил Иванов, председател в СО в Държавна агенция "Архиви”, която организира протест за по-високи доходи през месец май, алармира, че заплатите са ниски, което води до
голямо текучество и липса на кадри. В момента в агенцията и поделенията ѝ в областните градове работят едва 310 служители. "Нашият глас трудно се чува. Искаме достоен живот и достойно запащане.
Искаме да престанем да бъдем забравената институция на паметта”, каза Иванов.
Димитринка Георгиева, председател на синдикалната организация в НОИ също изтъкна, че е необходима актуализация на възнагражденията с ръста на инфлацията и съобразно натовареността, която работещите
в института имат. От синдикалната организация на ФНСДУО в НАП бяха категорични, че е необходим ръст на заплатите. Такъв няма от 2020 г., а заедно с агенция "Митници” това е държавната агенция,
която събира и осигурява изпълнение и преизпълнение на приходите в бюджета.
За увеличение на заплатите в сектор "Сигурност" с 15% за 2023 г. настояват от Националния синдикат на пожарникарите и спасителите "Огнеборец”. Според президента на синдиката Венцислав Станков
общата сума, която е заложена, е над 350 милиона лева, като в нея влизат подобряване на условията на труд и увеличаване на средствата за храна. Предвид намаленото време, в което ще действа бюджет
2023 година, от синдиката "Огнеборец" се надяват на увеличение с над 170 милиона лева.
В бюджета за тази година от синдикат "Висше образование и наука” настояват за увеличение на средствата за университетите и БАН с над 134 милиона лева, каза председателят на синдиката проф. Лилия
Вълчева. Предвид забавянето обаче средствата са намалени наполовина – малко над 67 милиона. Искането е заплатите на преподавателите във висшите училища да бъдат 150% от средната заплата за
страната. ВОН настоява да се спази постигнатата договореност заплатата за асистент да стане 1900 лева. Преговорите продължават, трябва да се договорят още 5,8 млн. лв. за НИМХ, каза Вълчева. Тя
обясни, че по искане на синдиката тече проверка за върнати средства от бюджета на МОН към финансовото ведомство в размер на 45 млн лв.
Миналата година въпреки високата инфлация не сме получили и лев увеличение на заплатите. Няма да позволим на никого да се подиграва с обществената медия, категорична бе Елица Доцева, председател на
синдикалната организация в БНР. След проведения протест на работещите в радиото бе подписано споразумение за увеличение на възнагражденията, което е възможно след актуализация на бюджета на БНР. За
целта са необходими 10 млн. лв.
За високо напрежение сред работещите в Национално тол управление алармираха от Синдикат "Пътно дело”. Зам.-председателят Венелин Димитров обясни, че работещите са в стачна готовност. Заплатите не
са увеличавани две години и половина и в момента тече подписка сред работещите за стачни действия. Настояваме за 30% ръст от 1 януари 2023 г. и да започнат преговори с Управителния съвет на АПИ,
каза Димитров. Работя на терен, инспектор съм с 12-часови смени на пътя – и в студ, и в жега. Моята лична заплата е 1307 лв. бруто, обясни той.
От Федерацията на независимите синдикати от земеделието пък настояват за допълнителни 26 млн. лева за финансиране на всички системи с бюджет 2023 г. Брутната заплата на ракетострелците в Агенцията
за борба с градушките е 786 лева, каза Юлиян Борисов от синдикалната организация в агенцията. Средната заплата е 1000-1050 лева в агенцията, в която квалифицираните кадри работят денонощно, за да
следят обстановката. "Искаме поне още 10 процента увеличение за тази година”, каза Борисов. Емил Димитров, доцент в Селскостопанска академия посочи, че хроничното недофинансиране на научния
институт води до сериозен проблем с привличането на млади изследователи. Когато МРЗ стане 1000 лева, всички учени в академията ще се окаже, че работят на минимална заплата. Средства за нас не са
предвидени. Нашите искания са за допълнително 11 млн. лв., с което ще бъде постигнато увеличение с 20% на доходите, ще се премахнат неравенствата с другите институти”, каза Димитров.
От Синдикалната федерация на съобщенията обясниха, че в момента се борят извършваната структурна реформа в "Български пощи” да протече с минимални съкращения на работещите. Трябва задължително да
има оздравителен план на дружеството, каза Бинче Боздева, зам.-председател на федерацията.
От националния браншови синдикат "Водоснабдител" обявиха, че средната брутна заплата в сектора е 1035 лева. Проблемите на водоснабдителните дружества не се решават с десетилетия и резултатът е, че
липсват кадри и няма интерес към специалността, обясни Евгени Янев, зам.-председател на "Водоснабдител”. Синдикатът настоява да бъде приет закон за ВиК. Сред предложенията е и да се въведе водно
подпомагане, по подобие на енергийните помощи за хората, които изпитват трудности да плащат цената на водата.
Сериозен проблем с липса на кадри изпитва и леката промишленост. Красимир Вълчев, зам.-председател на ФНСОЛП, посочи, че се внасят работници от Непал, Бангладеш, Казахстан. "Дори да бъдат увеличени
заплатите в бранша, няма на кого да ги дадат. Работници няма”, каза той. Въпреки че секторът се води лека промишленост, условията за труд в него съвсем не са такива, подчерта той. В шивашките
фабрики влажността е изключително висока, натоварването е огромно и със сумирано изчисляване на работното време. Няма нужда при нас, ние не сме леярни, не сме домени пещи, производствата могат да
се спират, каза Вълчев.
Най-сериозният проблем в строителството е сивата икономика, посочи Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС. За последната година заплатите на работещите във фирмите със сключени колективни
договори са увеличени с 13 процента. Искаме поне 20 на сто увеличение, каза Бикарска. Федерацията настоява Отрасловият съвет към МРРБ, който не е свикван от пет години, да възобнови дейност.
