Конфедерация на независимите синдикати в България излезе с пространна и критична позиция по отношение на предлагания от правителството Бюджет 2016
Синдикатите на първо място изказват недоволство за това, че не виждат промяна в данъчната политика на държавата с въвеждането на необлагаем минимум и промяна към прогресивно подоходно облагане, както и стимули за допълнително доброволно осигуряване и застраховане..
От синдиката критикуват и очакваните приходи от консолидираната фискална политика, от които 78% са от данъчно-осигурителни приходи и то предимно от приходи от косвени данъци - 51%, като съотношението им към приходите от преки данъци е 73 към 27.
"Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив - задълбочава ги", заявяват от КНСБ.
Предвижданото в бюджета намаляване на дефицита е оценено като положителна тенденция, с която то се избягват евентуални санкции от ЕК, но усилието да се достигне бързо до едва ли не нулев дефицит (1% през 2018 г.) силно ще затрудни извършването на бюджетните разходи за инвестиции в икономиката и за издръжка на бюджетните системи.
КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация с цел намаление на дефицита, но това не трябва да бъде самоцел на правителството, а функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика.
Рязкото намаляване на дефицита на 2% от БВП, вместо на първачално планираните 2.5% е излишно. С пропуснатите около 500 млн.лв. биха могли да се смекчат редица бюджетни проблеми.
Синдикалистите изказват обаче удовлетворение от предвидените субсидии към "БДЖ-Пътнически превози" ЕООД в размер на 175 млн.лв, но 135-те млн. лв за Но "Национална компания "Железопътна инфраструктура" са недостатъчни.
"Български пощи" ЕАД също ще останат сериозно недофинансирани.
КНСБ критикуват остро предвидената държавна политика на пазара на труда особено в райони с висока безработица, демографски и образователен срив.
Политиките и мерките в областта на заетостта изискват адекватно финансиране, а през 2016 г. са планирани едва 73 млн. лева за активна политика на пазара на труда. Предвиденото публично финансиране на активни мерки на пазара на труда е крайно недостатъчно. Тези средства не могат да доведат до по-добро и по-ефективно използване на работната сила в страната, което ще има негативни последствия върху възможностите за възстановяване на заетостта и икономическия растеж.
По-високата минимална работна заплата през 2016 г. е стъпка в правилната посока, но в крайна сметка може да доведе до включването на по-малък брой безработни лица в програми и мерки за заетост, ако това не намери адекватно отражение в бюджета, предупреждават още от КНСБ.
Конфедерацията на независимите синдикати в България предлага за 2016 г. средствата за активна политика на пазара на труда да бъдат увеличени поне на 146 млн. лв. Така ще могат да се реализират редица програми и мерки за обучение, заетост, чиракуване и стажуване на младежи, продължително безработни лица, лица в предпенсионна възраст, лица с увреждания, както и обучение на безработни лица.
КНСБ критикува и политиката по доходите, тъй като се предвижда увеличение на доходите само в няколко публични сфери - АСП, АЗ и ГИТ - 10%, частично в образованието, НАП и Агенция "Митници".
Въпреки всичко, предвидените увеличения на работните заплати, при това само в някои бюджетни дейности, силно се отдалечават от синдикалното искане за средно 20%-но увеличение.
КНСБ се противопоставя много категорично и на подновените атаки срещу допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж (т.н."клас") и определянето му като архаизъм. Отмяната на това възнаграждение през 2012 г. при въвеждането на т.нар. "нов модел на заплащане в държавната администрация" породи такива дисбаланси в заплащането и такова социално напрежение между поколенията, което, заедно с останалите недостатъци на този модел, едва ли може да служи като еталон за бъдещи действия.
