Очаква се нормативният акт да влезе в сила от 1 януари като замени сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети
Правителството ще обсъди днес проекта на Закон за публичните финанси, който трябва да регулира всички финансови взаимоотношения между държавните институции. Една от основните промени е, че той дава възможност за преминаване към програмно бюджетиране, се вижда от мотивите за внасянето му.
Очаква се нормативният акт да влезе в сила от 1 януари като замени сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, а на по-късен етап и Закона за държавния дълг и Закона за общинските дългове.
Предвижда се до 15 април на съответната година Министерският съвет да одобрява средносрочна бюджетна прогноза за следващия тригодишен период и да актуализира стратегията си за управление на държавния дълг. Както и до сега до 31 октомври на съответната година правителството ще е длъжно да внесе проекта си за бюджет за следващата година. Ново задължение на министъра на финансите пък ще е да изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза до 25 март и до 25 септември всяка година.
Очаква се нормативният акт да влезе в сила от 1 януари като замени сега действащите Закон за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, а на по-късен етап и Закона за държавния дълг и Закона за общинските дългове.
Сред новите моменти в проекта, подготвен във финансовото министерство, е възможността част от правомощията на общините да бъдат прехвърлени на министъра на финансите. Националното сдружение на общините вече възрази срещу текстове в публикувания работен проект, с които финансовият министър с указания ще може да налага промени във финансовата политика на местните власти. Проектът предвижда и ограничения на общините да теглят нови заеми. Те ще се разрешават само ако годишните разходи по обслужването на общинския дълг не надхвърлят 15% от средния размер на собствените приходи и изравнителната субсидия, отпускана им от републиканския бюджет за последните 3 години.
Тези дни експертите на Международния валутен фонд (МВФ) отправиха препоръката да се предвидят допълнителни мерки, които да гарантират спазването на фискалните правила. От фонда посочват, че не е логично бюджетният дефицит да се измерва на начислена основа, а изпълнението му да се отчита на касова основа, каквато е практиката в България.
