Предстои новият топ надзорник да предложи заместници. Очаква се това да стане през септември
Карина Димитрова Караиванова-Ганозова е новият председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Със 139 гласа "за", 24 "против" и 11 "въздържал се" депутатите избраха досегашния заместник-министър на финансите да оглави надзорната институция. В избора участваха 174 народни представители.
Припомняме, Караиванова бе единствената номинация за този пост, като бе издигната от ГЕРБ.
Преди избора председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова прочете доклад от заседанието, на което Карина Караиванова бе изслушана и представи нейната кандидатура. На 26 юли Караиванова представи визията си за управлението на КФН, като посочи, че фокусът ще бъде съсредоточен върху укрепване на Надзора, развитие на капиталовия пазар и прозрачен диалог с бизнеса. Тогава Караиванова обеща:
- осигуряване на безпристрастно и обективно управление на процеса по осъществяване на преглед на качеството на активите и стрес тестовете в небанковия финансов сектор, като се гарантира спазване на обявените срокове и осигуряване на необходимото доверие към резултатите от произтичащите оценки както в обществото, така и в европейските партньори;
- получаване на независима и професионална външна оценка във връзка с предстоящата програма за оценка на финансовия сектор, като се възползва от капацитета на МВФ и СБ за извършването на задълбочен, качествен анализ и изготвянето на препоръки;
- иницииране на поредица от срещи и мероприятия, където да бъде събрана обратна връзка и идеи от бизнеса, свързани с неговата дейност и отношенията му с КФН, като бъдат набелязани мерки в рамките на компетенцията на комисията ,с които да бъде съживен и активизиран капиталовият пазар в България.
Ще бъде направена проверка на досега взетите решения на комисията, посочи още Караиванова.
Преди гласуването в пленарна зала на НС червеният депутат Румен Гечев посочи, че процедурата по избор на председател на КФН е била незаконосъобразна поради нарушени производствените правила и срокове. Опороченият избор може да бъде атакуван в съда като противоконституционен, предупреди той. "Вие, управляващите, нарушихте правилника на Народното събрание, съкратихте многократно сроковете за обществено обсъждане, което е абсолютно недопустимо", посочи Гечев. Той обвини министъра на финансите в прекомерно много влияние. Гечев предложи да се върне процедурата и изборът да се състои наесен.
Петър Славов от Реформаторите призова да не се мери с двоен аршин и обвини Гечев в лични интереси.
Менда Стоянова от ГЕРБ взе отношение, като посочи, че няма опасност Конституционният съд да се произнесе срещу избора, защото Правилникът за организация на НС разпорежда позволява законно да ревизира свои правила.
Йордан Цонев от ДПС обяви, че процедурата по избор на председател на КФН е била опорочена, но въпреки това кандидатурата на Караиванова ще бъде подкрепена. Цонев предупреди новия председател на КФН, че поема този пост в условията на стрес тестове, провеждащи се за първи път в историята, а освен това влиза в този процес с несформиран екип, затова трябва да бъде много внимателна.
Думата взе и реформаторът Мартин Димитров, който пожела на Караиванова да попълни комисията час по-скоро и на вакантните места като нейни заместници да бъдат избрани добри професионалисти, като два пъти я прикани да обяви кои имена смята да предложи. Той поиска от трибуната на Народното събрание Караиванова да вземе отношение и по законопроекта КФН пряко да се занимава с контрола на популярните каси. Димитров също призова при следващ избор за шеф на КФН да се разрешат гражданските номинации.
Независимият депутат Георги Кадиев посочи, че процедурата за избор за шеф на КФН е била 100% опорочена. "Освен това, за съжаление, прави лошо впечатление, че кандидатурата е само една. От много време имаме все по една кандидатура – справка: КЗК, КФН, НОИ", посочи още Кадиев. Той добави, че не е сигурен, че Караиванова е експерт точно в областта на пенсионните фондове, застраховането и инвестиционния надзор. В заключение Кадиев попита Караиванова дали все пак не трябва да направи ревизия на решенията, взети от предходното ръководство на КФН.
Емил Димитров от Патриотичния фронт също призна, че процедурата за избор е била прибързана. Той посочи, че не може новият председател на КФН да носи отговорност за старите шефове на Надзора и й пожела да се справи добре с работата си, за да може всички депутати да си вземат пенсиите, когато дойде време за това.
Жельо Бойчев от БСП взе думата, като каза, че "смачканата" процедура за избор на председател на КФН е изместила фокуса от въпроса за бъдещата работа на Надзора върху процедурата. Остава съмнение, че става въпрос за опит за контрол в светлината на стрес тестовете в пенсионното осигуряване и застраховането. Остава съмнение, че се прави опит за контрол върху милиардите, които са в пенсионните дружества, посочи Бойчев.
Петър Чобанов от ДПС също взе отношение в дебата, като посочи, че апелът за независимост на регулатора е много важен, но добави, че това е трудно, особено когато кандидатът е предложен от определена политическа сила. Чобанов подчерта, че не се съмнява в експертния потенциал на Караиванова и изрази надежда, че новият надзорник ще съумее да направи КФН функционална.
Делян Добрев от ГЕРБ се обърна към Караиванова, като посочи, че "пациентът", наречен капиталов пазар, е в кома и новият надзорен шеф трябва да го съживи. Пациентът не диша, той няма никаква ликвидност, посочи Добрев. Доверието е толкова загубено, че съществуващи компании обмислят напускане на борсата, затова новият надзорник трябва да вдъхне доверие на тези играчи и да промени съществуващата тенденция, каза още Добрев. Капиталовият пазар у нас не се е възстановил за разлика от пазарите в съседните ни страни, които достигат нивата отпреди кризата. Местното изкривяване на пазара се дължи на липсата на доверие, каза още Добрев.
Червеният депутат Янаки Стоилов обяви, че българският капиталов пазар не е развит заради собствени причини и заради световната криза. "Раздвижването" на капиталовия пазар не е пряка функция на надзорните органи, а на управлението, което трябва да го превърне в привлекателно място за инвестиции, каза Стоилов.
Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт акцентира на това, че има важни въпроси, които трябва да бъдат поставени и на които да бъде отговорено при избора на председател на КФН. За пример той посочи, че в пенсионните фондове има над 10,5 млрд. лева частен капитал, който не е използван рационално. Над 60% от операциите, които пенсионните дружества могат да правят, е изкупуване на ценни книжа в ЕС. Тоест, ние не развиваме българската икономика, а развиваме икономиката на ЕС. Отделно стоят още 2,5 млрд. лева в Сребърния фонд с доходност, посочи Байрактаров.
Дебатите в Народното събрание по избор на председател на КФН продължиха близо час и 40 минути.
Ведната след гласуването Карина Караиванова се закле. Предстои новият топ надзорник да предложи заместници. Очаква се това да стане през септември.
Коя е Карина Караиванова?
41-годишната Караиванова е магистър по финанси и банково дело от СУ "Св. Климент Охридски". Има допълнителни квалификации от образователни институции в Ирландия, Холандия, Япония и България.
От февруари 2003 г. е в дирекция "Национален фонд" на Министерството на финансите като последователно заема позициите експерт, началник на отдел и директор.
Оглавява дирекция "Национален фонд" от началото на 2011 г., с прекъсване в периода декември 2012 - февруари 2013 г., когато е била заместник-министър.
В периода август 2003 г. - август 2010 г. заема длъжността началник на отдел в дирекция "Национален фонд" в МФ.
Преди това Карина Караиванова е счетоводител по "Проект за развитие на районите с минна и стоманодобивна промишленост" на програма ФАР към Министерство на труда и социалната политика и финансов
аналитик в "Напредък Холдинг" АД.
