Европа потъна във вода след опустошителни дъждове през последните десетина дни. Двеста хиляди души бяха евакуирани в Прага, шестима загинаха в Австрия и Германия.
За точния размер на щетите все още никой не говори, но отсега е ясно, че те ще се измерват в милиони евро.
Поройните дъждове не отминаха и България. За щастие, те не са така разрушителни, както в други страни. В медиите се появиха различни изчисления за това колко ще трябва да платят застрахователните дружества. Истината е, че в момента за окончателни цифри е трудно да се говори. Но отсега е ясно, че доколкото населението все още няма навика да се предпазва чрез застраховането, компаниите няма да платят кой знае колко. Поредната стихия обаче даде повод на дружествата отново да се замислят за начина, по който населението може да бъде защитено от капризите на природата.
Работната група, която се занимава с подготовката на катастрофичния пул, ще се събира отново в началото на есента, научи в. "БАНКЕРЪ". "Тогава ще излезем с общо становище по неговата структура", коментира Лука Доков, един от експертите, които подготвят този проект.
Повод за активизирането на разговорите около пула станаха наводненията и градушките, които удариха страната в началото на август. Ако този път авторите съумеят да се разберат за подробностите, проектът може да бъде внесен за одобрение в Агенцията за застрахователен надзор до края на годината. Както в. "БАНКЕРЪ" писа преди няколко месеца, основната идея на пула е да се въведе задължителна имуществена застраховка, средствата от която да се събират в специален фонд. Той ще компенсира пострадалите при земетресения, наводнения и други бедствия.
Оказа се, че природните стихии отново изненадаха земеделските производители. Едва 25 на сто от тях в "най-аграрния" район на България - Добруджа, са застраховани. Подобно е положението и във Видинско и по Черноморието, които са сред най-засегнатите региони на страната. Дори и при този малък процент застрахователите ще трябва да платят над 5 млн. лв. за щетите, нанесени от пороите. Според експертите това са все още само предварителни данни, които тепърва ще се увеличават. "Щетите по земеделските култури, застраховани в ДЗИ, общо за цялата страна са на стойност около 800 000 лева. Най-тежко е пострадал Варненският район, където са регистрирани поражения за около 200-250 000 лв.", съобщиха експерти от дружеството.
На застраховки подлежат на практика всички видове селскостопански култури - житни, овощни и зеленчукови, припомнят специалистите. Могат да се защитят и новосъздадени трайни насаждения и декоративни храсти.
Най-често застрахователите покриват следните групи рискове: градушка, буря, пожар, наводнение. Комбинацията между тях могат да предложат и клиентите, и самата застрахователна компания. Сумите, за които се застраховат отделните култури, се договарят индивидуално. Като цяло те не могат да надвишават действителната стойност на реколтата.
Застрахователната премия се определя в зависимост от размера на засятата площ. Голяма част от дружествата правят отстъпки от нея при подписване на дългосрочни полици,при еднократно заплащане на
дължимите вноски или бонуси за ниска квота на щетата през предходните години.
"Алианц - България" например предлага освен застраховка на различни видове насаждения и застраховка на животни, птици, риба или кошери с пчели. Животните и птиците се обезпечават в случай на смърт,
природни бедствия, злополука и заразни болести. Полиците се сключват за една година, но периодът може и да е по-къс, ако клиентът желае това.
"ДЗИ - Общо застраховане" пък осигурява защита на над 160 вида селскостопански култури. Покриват се рискове на реколтата от градушка, буря, дъжд, пожар, наводнение. Държавният застраховател предлага допълнително покритие за есенните житни култури срещу измръзване, киша или задушаване.
