Еврозоната и МВФ обещаха да осигурят на Кипър заем за 10 млрд.евро, като малката островна държава ще трябва да допринесе към спасителната програма с 13 млрд.евро, за да се осигури нейното общо финансиране в размер на 23 млрд. евро
Според проекто-документ на мисията на "Тройката" (кредиторите от ЕК, ЕЦБ и МВФ) до който се е "добрал" Уолстрийт Джърнъл, Кипър ще трябва да намери 13 млрд.евро чрез допълнителни данъци, банковия сектор и чрез продажби на своите златни резерви или на други държавни активи, за да си осигури спасителната финансова помощ от нейните международни кредитори.
Еврозоната и МВФ обещаха да осигурят на Кипър заем за 10 млрд.евро, като малката островна държава ще трябва да допринесе към спасителната програма с 13 млрд.евро, за да се осигури нейното общо финансиране в размер на 23 млрд. евро до 2016-а, посочва американското издание. Това би било доста над предишните оценки на международните кредитори за спасителна програма в размер на общо 17 млрд.евро.
Документът, който според Уолстрийт Джърнъл е стандартната работната рамка на Европейската комисия и на ЕЦБ, показва и силното негативно влияние върху кипърската икономика от рязкото свиване на банковия сектор в страната. Според проекто-документа, Кипър ще отбележи икономически спад от цели 8,7% през настоящата година и спад от 3,9% през 2014-а, преди да отбележи растеж през 2015-а.
Кипърският държавен дълг се очаква да удари връх около 126,3% от БВП през 2015-а година, след което да започне да се понижава до 104% от БВП до 2020-а.
Според този документ, навлизане в цикъл на невъзможност за обслужване на кредитите от страна на домакинствата и бизнеса би бил основния риск за спасителната програма за Кипър, като се добавя, че има значителни бъдещи низходящи рискове пред малката островна държава.
Никозия също така ще трябва да разсрочи дълг за 2,5 млрд.евро към Русия, чийто падеж на този етап е през 2016-а.
Кипърската държава се надява част от необходимите 13 млрд.евро да дойдат от продажба на част от златните резерви на страната в размер на 400 млн.евро. Очаква се от приватизация да бъдат събрани 1 млрд.евро до 2016-а година.
Европа ще осигури 9 млрд.евро от спасителната програма за Кипър (чрез Европейския спасителен механизъм ESM), а МВФ ще отпусне 1 млрд.евро. Страната ще използва 2,5 млрд.евро от спасителната помощ за рекапитализация на своите банки, се посочва в документа, докато останалите средства (7,5 млрд.евро) ще трябва да покрият фискалните нужди и падежите на кипърски дълг.
Кипър закри Народната банка (Laiki Bank - втората по големина кипърска банка), а най-голямата банка - Банката на Кипър беше радикално преструктурирана през миналия месец като част от споразумението за спасителната финансова програма. Този процес ще струва до 10,6 млрд.евро.
Повечето депозити над 100 хил.евро в Народната банка на Кипър ще бъдат ликвидирани, докато негарантираните вложители в Банката на Кипър (над 100 хил.евро) може да загубят до 60% от своите депозити. Третата по големина кипърска банка - Hellenic Bank PCL също ще се наложи да бъде рекапитализирана, но банката ще се опита да направи това чрез частното финансиране и без да се дават средства от спасителната програма за страната, се посочва в документа на Уолстрийт Джърнъл.
