Една твърде необичайна катастрофа на малка спокойна уличка. Да се оглеждаш, когато правиш маневра очевидно не е съвсем проста работа
Извадки от дневника на една блондинка: „Имам книжка от 10 години, а кола си купих за пръв път преди две години. Не мога да шофирам, вече направих едно ПТП, толкова съм смотана, за нищо не ставам, не мога и да паркирам. Не мога да карам на задна - когато съм назадна бъркам посоките и въртя волана наобратно и става мазало. Намам никакво самочувствие.
Често ми викат - тъпа патка, смотана кифла, като не знае да кара къде е тръгнала, да си наляга парцалите и да си ходи пеша, селянка и прочее гадости" Това съвсем ми смаза самочувствието и стана още по-зле, като прибавим и страха от катастрофата.
Опитвам се да тренирам паркиране пред нас, улицата е тиха и спокойна, обаче комшията ми ме гледа как правя грешки, почва да се смее и да подвиква "като виждаш, че не те бива за нищо, що не се откажеш", после ходи в кварталното кафене и разправя на всички как съм се учила да паркирам и каква смотла съм.
Не знам какво да направя вече, колата ми е необходимост, но всеки път като седна се състарявам с 10 години от страх и неувереност. Може би и липсата на самочувствие ми пречи на карането, просто ме е страх от катастрофа и от подигравки“.
Явно на двамата не им е ден:)
А що се отнася до щетите - българските застрахователи са наясно, че повечето катастрофи у нас стават на паркинга...
