След последната вълна от терористични атаки в Истанбул все повече компании (най-вече американски и британски), които развиват бизнес в райони, считани за потенциално опасни, започват по-внимателно да планират и да се осигуряват срещу възможни посегателства срещу бизнеса им, мениджърите им и техните семейства.
Дружествата или назначават свои шефове на сигурността (най-често бивши служители на полицията или други служби за сигурност в страната), или се възползват от услугите на специализирани в подобна дейност компании. И в двата случая обаче съществува едно желязно правило
Не привличай вниманието!
Професионалистите в областта са много далеч от жилавия, носещ скъпи слънчеви очила, слушалка в ушите и с подозрителна издутина под мишницата холивудски стереотип за бодигард, нито са от мускулестия тип мъжаги, гравитиращи около модерните рап звезди. На външен вид те по нищо не се отдалечават от мениджърите от средното управленско ниво, които охраняват, въпреки че повечето наистина са бивши членове на специалните части като американските "Делта форс".
Но влиянието на охранителите не свършва с дискретното им присъствие около служителите на западните компании в Саудитска Арабия, например. Много често под тяхно влияние се променя цялата корпоративна култура в чуждестранните офиси на големите компании. "Анонимизирането" стига и до такива подробности като махането на името на най-вероятните потенциални жертви от указателното табло с кабинетите им.
Продуктовата линия на тези компании включва и най-дребни подробности - от превантивни мерки до евакуацията на оцелелите след евентуален кървав атентат. Много експерти обаче заявяват, че мениджмънтът на компаниите все още не е наясно за точния размер на заплахата. Проблемите идват и от
неразбирането на точния начин, по който работи системата
и от факта, че всяка промяна на политическия курс на страната, в която компанията работи, може да доведе до засилване на напрежението и опасността за чуждите граждани в нея. Много мениджъри са и скептично ориентирани, тъй като според тях те плащат за услуга, която не получават. Аргументът им се крие във факта, че нито една уважаваща себе си подобна компания няма да гарантира на клиентите си абсолютна сигурност, тъй като това просто е невъзможно.
Работа на тези компании често е свързана и с персонала - проверки на "благонадежността" им, както и защита на проверените служители на компанията от неадекватни контрамерки от страна на властите в страната. Ролята на мениджмънта на дружеството-клиент е най-важна именно в този аспект на дейността на охранителите, тъй като по традиция хората в по-развитите общества са много чувствителни към запазването на личните си данни и свободи.
Опасенията на много специалисти от засилване на терористичната активност в световен мащаб не е единственият проблем, който специалистите по сигурността трябва да отчитат. В условията на несигурност се появяват и т.нар. в бранша хиени,
ловци на информация, които се възползват от хаоса
след определено "събитие" и крадат ценна информация от и за компанията, която после продават на конкуренти. Особено видима е тази опасност в случай на тотална евакуация, когато работните помещения и най-вече офисите на компаниите трябва да бъдат подсигурени и защитени по-възможно най-добрия начин.
Съществува и тенденция компаниите, занимаващи се с охрана, да разширяват услугите си, като предлагат и защита от промишлен шпионаж, от "хедхънтинг" или от измама или злоупотреба с активите на компанията. Причината за това са данните, че все още такива престъпления струват много повече на компаниите от активността на терористични групи. Само в САЩ публично търгуваните дружества губят поне 200 млрд. годишно от претърпени измами, извършени от служители или други фирми, с които компанията си партнира.Неоспорим обаче е фактът, че защитата от терористи е частта от пазара с по-голям потенциал за растеж.
Много експерти заявяват, че в определени региони на света цената на охраната вече ще става толкова висока, че ще трябва да бъде калкулирана
като част от фиксираните разходи
на компанията в страната. Като типичен пример за това се счита Турция, която остава привлекателен пазар за чуждестранните инвеститори. По информация на световните икономически агенции пушекът от вторите самоубийствени атентати във финансовата столица на страната още не е бил спаднал, когато една западна компания вече е започнала да евакуира персонала си - услуга, която никак не е евтина, но е задължителна не само от хуманна гледна точка.
