Четири играчи - ПОК „Доверие“, ПОК „Съгласие“, ПОД „ЦКБ Сила“ и ПОД „Алианц България“, държат 75% от пазара
В пенсионната система е налице е огромен проблем - дефицит, който расте с всяка изминала година. Това се обяснява със спада в заетостта, ръста в броя на пенсионерите и директивния ръст на пенсиите. Обемът на дефицита в осигурителната система през 2013 г. ще е в диапазона 4.5-5 млрд. лв. при 4.4 млрд. лв. дефицит за 2012 г.
Пенсиите в страната са изключително ниски. Голямата им масовост (поради ниската възраст за пенсиониране), застаряващото население, миграционните процеси и ниската заетост пречат да се получават достойни пенсии. Част от решението е да се задвижи икономиката така, че да се увеличи броят на заетите, които плащат ежемесечно вноски за пенсия, или да се увеличи размерът на пенсионните вноски, или пък комбинация от двете.
Първото е функция от икономическия цикъл и от разрешаването на структурните проблеми на страната, докато ако се поеме по пътя на увеличаване на осигуровките, то това ще доведе до общо повишаване на разходите за възнаграждения. Което ще предизвика неизбежно реакцията на работодателите, които ще започнат на съкращават служители, а това ще доведе до заети, попълващи дефицита в пенсионната система. Получава се омагьосан кръг.
Към края на първото тримесечие на 2013-а активите на управляваните от пенсионноосигурителните дружества (ПОД) фондове възлизат на малко над 5.9 млрд. лв., съответстващи на около 7.5% от годишния БВП. Заедно с активите на самите ПОД те са в размер на 6 млрд. лв. Спрямо първото тримесечие на 2012-а нарастват с 22%, като това увеличение се дължи и на нарастване стойността на инвестициите, а не само на пенсионните вноски. Натрупаните в момента средства са от общо 4.12 млн. осигурени лица, което приблизително е по 1500 лв. на човек.
Така погледнато, средствата са твърде малко. Но в тази група преобладават хора, които през следващите поне 15 години няма да могат да се възползват от тях, защото все още са в активна работна възраст. Това означава, че шансовете сумата да се увеличи са значителни. Но дори и три пъти да се увеличат активите на трите вида пенсионни фондове, на един осигурен ще се падат грубо само около 4500 лв.
Големият дефицит обаче си остава като проблем - той е дългосрочен, структурен по характер и не може да се реши само със смяна на собственика.
Конкуренцията в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване е слаба, съдейки от концентрацията в пазарния дял на компаниите. Четири са големите играчи на пазара, това са ПОК „Доверие“, ПОК „Съгласие“, ПОД „ЦКБ Сила“ и ПОД „Алианц България“, които държат 75% от пазара (дял от активите и брой осигурени). На диаграмата са представени ПОД според нетните активи на управляваните от тях фондове, като разпределението е подобно и по брой на осигурените лица във всеки фонд.
Постигната доходност от трите основни вида фондове (универсални, професионални и доброволни пенсионни фондове) е в рамките на 7-8% за 2012 г., но все още за последните пет години средногодишната доходност, изчислена като средногеометрична средна, е отрицателна. Засега средствата в тях не са защитени от обезценяване, нито пък от инфлация, камо ли да се говори за реализиране на по-висока доходност, която да гарантира достойни допълнителни пенсии.
Пенсионните фондове са обвинявани, че инвестират в капиталови и дългови ценни книжа в свързани или приятелски компании, което е в разрез с международните норми на корпоративно управление. Ако се добавят и годишните приходи от такси управление, които ПОД-овете получават за това, че се грижат за управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ), професионалните пенсионни фондове (ППФ) и доброволните професионални фондове (ДПФ), то е възможно да се очакват и политически искания за тяхното национализиране.
Сериозни рискови ситуации характеризират пенсионните системи и в други страни. В Унгария например се стигна и до национализация на фондовете.Просто правителството изнуди осигуряващите се, като съобщи, че който не се откаже от частните си пенсионни спестявания, ще загуби държавната пенсия.
