Причината за това е, че след изтичане на мораториума ще трябва да се плати отложената главница, върху която все още се дължи лихва
Жилищен заем от 100 000 лв. се оскъпява с 1500 лв. лихва при ползване отклиента на кредитна ваканция. Ако не използваме отсрочване, общо изплатената сума в края на периода ще е 133 103 лв., от
които 33 103 лв. са лихвите. Отсрочката по заема обаче значително завишава сумата за връщане. При ипотека със срок за връщане 20 години или 240 месеца с 3% годишна лихва месечната вноска по
заема е 554.60 лв. Годишният процент на разходите (ГПР) е 3.04%. Отложим ли плащането само на главница с 6 месеца, месечната ни вноска намалява повече от наполовина и пада на 250 лв. или това е
лихвата, която ще продължим да внасяме, обясни кредитният консултант Петър Илиев по време на семинар, посветен на банковата ваканция, съобщи в. Монитор. Гратисният период става 6 месеца, тъй като с
толкова отлагаме, но целият период на погасяване се качва на 246 месеца.
След изтичането му месечната вноска отново става 554.60 лв., но е налице оскъпяване от 1500 лв., като в края на периода за лихви ще дадем 34 603 лв. Причината за това е, че след изтичане на
мораториума ще трябва да се плати отложената главница, върху която все още се дължи лихва. Така крайната сума набъбва на 134 603 лв. и ГПР се запазва на 3.04%. "Реално ще се платят същите кредитни
вноски и ще приключим с кредита след 20.6 години”, обясни експертът Петър Илиев. Това ще е случаят, ако не погасим предсрочно задължението или ако запазим този погасителен план, даден от банката
след приключване на гратисния период.
Отложим ли и главница, и лихва, оскъпяването ще е същото, но с различно разсрочване. Вместо вноска от 554.60 лв. ще плащаме 560.85 лв. заради отсрочени лихви, които са по 6.25 лв. "Лихвите се
разпределят в остатъчния погасителен план, без да се капитализират – тоест не се качва главницата и не се плаща лихва върху тези лихви”, увери Илиев. В този случай ГПР ще намалее на 3%. Това се
обяснява с теорията за намаляващата цена на парите във времето, които се обезценяват. Кредитните консултанти обаче поясняват, че това не са единствените варианти за отсрочване. Банките може да
изготвят и индивидуални схеми, но ако клиентите нямат крайна необходимост да го правят, то е по-добре да не отсрочват. "Препоръчваме на хората, които са минимално засегнати или са от някои от
отраслите, които не са засегнати, да продължават да си плащат вноските, ако не искат това оскъпяване”, посъветва Илиев.
