Ниският икономически растеж и високата инфлация са основният сценарий и за България
Икономиката ще бъде в стагфлация тази и следващата година, прогнозира за БНР главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов. По думите му ниският икономически растеж и високата инфлация
са основният сценарий и за България, а покачването на лихвените проценти, което се очаква в еврозоната, ще се усети у нас с известно закъснение.
Настоящата прогноза за инфлацията у нас е 13 %, коментира Павлов, като подчерта, че икономическият екип на банката вече работи по актуализирана прогноза и тя ще бъде готова през юни. Икономистът
подчерта, че когато се вземат решения за антиинфлационни мерки, трябва да се анализират причините за покачването на цените. Основните причини са високите цени на горивата и храните.
В Съединените щати има и сериозното търсене, а пазарът на труда прегаря, което може да бъде ограничено с ръст на лихвените проценти. В еврозоната и у нас обаче този фактор не е толкова силен,
затова и покачването на основните лихвени проценти ще се забави до есента и следващата година, прогнозира Павлов и подчерта, че твърде сериозно или ранно покачване на лихвите би могло да има
негативен ефект върху икономиката.
Европейската централна банка ще прибегне до покачване на лихвените равнища, убеден е икономистът. "Нашият основен сценарий предвижда увеличение на лихвите в еврозоната с един процентен пункт, като
половината от него ще се материализира до края на тази година, а другата – в хода на следващата година", допълни Павлов.
Кредитите в България, отпуснати в евро, са конструирани по начин, по който подобно увеличение ще им се отрази. "Малко по-различно е положението с кредитите в лева, чиято цена е обвързана с цената
на средствата, която съответната банка набира от пазара на депозити. Тази цена също ще се променя, макар и разбира се, по-бавно", прогнозира икономистът.
По думите му това е сценарият за следващите 12 месеца. След това отново ще има стабилизиране на лихвите, защото Франкфурт ще приключи с цикъла на увеличение. Заради пазарните условия – т.е.
конкуренцията на банковия пазар у нас, е възможно след този период дори да има ново понижение на лихвите по кредитите, коментира Кристофор Павлов.
Мерките за овладяване на високата инфлация трябва да включват подкрепа на най-бедните домакинства, коментира икономистът, като добави, че по правило това са пенсионерите и хората, които работят на
минимална работна заплата. Увеличаването на техните доходи трябва да е с такъв процент, който да компенсира инфлацията. Според Павлов има фискална възможност за увеличаване на средната пенсия. Тъй
като минималната работна заплата вече бе увеличена до 700 лева от 1 април, следващото увеличение трябва да е през октомври, смята икономистът.
Той обаче е напълно убеден, че намаляването на ДДС ставката за определени групи продукти няма да има ефект за домакинствата. Това се доказа и с диференцирането на ставката за ресторантьорите,
коментира Павлов и посочи, че бизнесът не трябва да бъде компенсиран, защото има собствени ресурси да се справи с покачването на цените.
Намаляването на акциза на горивата е крайна стъпка, която не бива да се предприема прибързано, допълни още икономистът. По думите му за нея трябва да се мисли на европейско равнище и то при
определен сценарий, свързан със санкциите срещу Русия заради инвазията в Украйна.
Европейският съюз трябва да остане твърдо зад Украйна в този конфликт, заяви Кристофор Павлов. По думите му военните действия могат да продължат с този интензитет най-много и догодина, след което
ще има "замразяване" на ситуацията и от време на време ескалация.
Последиците за Европа са много големи, но не трябва да се пренебрегва и останалата част от света, припомни икономистът и посочи, че има много държави в Африка и Азия, които зависят от
селскостопанската продукция на Украйна и Русия. Международната общност трябва да подкрепи тези страни, допълни Павлов.
