След 10 години едва 2 % от общопрактикуващите лекари ще са на възраст под 50 години, а останалите 98% ще са по-възрастни
Това алармира на пресконференция в БТА председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) Любомир Киров.
В момента имаме 4495 общопрактикуващи лекари. През настоящата година 33% от тях са под 50-годишни, а 67% са над 60 години. Киров прогнозира, че през 2020 г. джипитата под 50 години ще намалеят до 11%.
Във връзка с напредването на възрастта при медиците, Киров коментира, че сме щели да стигнем дотам, че пациентът ще трябва да лекува лекаря, а не обратно.
Само за една година броят на джипитата е намалял с 38 души. Липсвала и "свежа кръв", защото младите им колеги нямало как да специализират.
В момента общопрактикуващите лекари трябва да заплащат на специализанта ежемесечно възнаграждение от 1000 лв. в продължение на 36 месеца. Киров е категоричен, че няма как да заделят тези пари. Затова предлага парите да плаща държавата чрез субсидия.
Стана ясно, че през месец юли съсловната организация е написала писмо до здравния министър Петър Москов именно по този въпрос, но отговор и до днес нямало.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари задочно покани Москов на пътешествие в страната, за да види "другата България".
"Предлагаме на Москов, въпреки натоварения график и проблемите в системата, ако може да задели три дни, в които заедно с мен да направи едно пътешествие в България, където ще го разведа да види и другата България - в какви условия работят колегите и как се справят", заяви Киров.
Иначе той излезе с някои предложения на съсловната организация, свързани със здравната система.
НСОПЛБ предлага премахване на ограничението за работа на джипита в други лечебни заведения, различни от първичната извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК.
"В България медицинските дейности са на едно много добро качество, друг е въпросът за качеството на самата система в здравеопазването", смята Киров.
Предлага се и въвеждане на допълнителни дейности, които общопрактикуващият лекар може да изпълнява. Това би улеснило достъпа на пациентите до диагностика и лечение, а и ще стимулира джипитата за поддържане и повишаване на квалификацията им. В същото време ще намали както публичните, така и разходите на пациентите, смята съсловието.
НСОПЛБ настоява и за разширяване обхвата на диспансерно наблюдаваните от общопрактикуващ лекар заболявания, като се включат и някои ревматологични и други заболявания.
Медиците искат да се въведе общ пакет изследвания за групи диспансерно наблюдавани заболявания и разширен според спецификата на всяко от тях.
По отношение на лечението те настояват да могат да назначават и изписват всички реимбурсирани медикаменти за заболявания, освен тези по протокол, които са скъпоструващи и се изисква много по-високо ниво на компетентност от тази на общопрактикуващите лекари.
НСОПЛБ да прави един електронен отчет към РЗОК/НЗОК, а не да пращат към министерства и други институции, е другото тяхно предложение. Останалите институции пък можели да ползват регулярно данните от НЗОК. Джипитата искат да имат онлайн достъп до всякаква информация за своите пациенти в масива на НЗОК. Това е т.нар. електронно досие. Крайно време е тази информация да бъде обединена, посочи Киров.
Във връзка с ТЕЛК трябвало да се реши дали средствата ще бъдат за сметка на бюджета на НЗОК или държавния бюджет.
НСОПЛБ предложи и платформа за ефективни преговори между съсловната организация и НЗОК. И двете страни трябва да публикуват на електронните си страници предложения и мотиви и да си ги изпращат една на друга.
Идеята е НСОПЛБ и НЗОК да публикуват и пунктовете, по които са постигнали съгласие или не, както и мотивите за това. Очакванията са този процес да доведе до публичност и прозрачност и да се прекрати порочната практика експерт или експерти на НЗОК да отхвърлят разумно предложение без основание.
