Най-мекият вариант е "само" 300% ръст на цените, най-лошият - 1400%
Износителите на петрол ще се радват на светло и богато бъдеще. Икономистите на Международния валутен фонд съставиха няколко модела на развитие на ситуацията на петролния пазар и стигнаха до извода,
че няма как да се откажем скоро от "черното злато".
След 20 години цените на петрола могат драматично да нараснат, в най-добрия случай с 300%, в най-лошия – с 1400%. Икономистите на МВФ Михаел Кумхоф и Дирк Мюир са разработили няколко сценария за
развитие на ситуацията на пазара на петрола и в световната икономика. Най-мекият от тях предвижда ръст на цените на петрола "само" с 300% за 20 години заради рязкото свиване на предлагането.
Но съществува и апокалиптичен сценарий: предлагането рязко и бързо се свива, а цените нарастват с 400%, а след това за 20 години – с 1400%. Това ще преобърне световната икономика с главата надолу и
ще вкарат САЩ и Европа в дълбока криза. Страните-износители ще се позлатят, но тяхната икономика ще страда от "холандска болест", а валутата им постоянно ще поскъпва, убивайки националното
производство и непетролния износ. Изход от задънената улица на практика няма. Цените ще растат при всички положения, въпросът е в това колко бързо, коментират експертите, цитирани от БГНЕС. Целият
проблем както винаги е икономически, в баланса между търсенето и предлагането. През последните десет години цените на петрола бързо и устойчиво растяха. Това беше свързано с фундаментални фактори:
постоянно растеше търсенето на петрола от страна на развиващите се страни, а добивът на нефт беше в стагнация.
Преломният момент, който даде темп на този растеж, настъпи през 2005-та. Преди това до 1981 г. добивът растеше с около 1,8% годишно. В МВФ решиха да анализират какво я чака световната икономика и
петролния пазар при условие, че добивът расте само с 0,8% годишно, както и растеше от 2005 г.
Такъв темп на растеж на добива ще парализира световната икономика. Не успявайки да излезе от сегашната рецесия, тя най-вероятно ще попадне в нова: свръх високите цени ще забавят нейния растеж и
фактически ще разрушат днешната икономическа база на развитите държави.
МОДЕЛИ НА ПЕТРОЛНИЯ ПАЗАР
Кумхоф и Мюир са разработили глобален интегриран бюджетен и монетарен модел за целите на изследването. Той следи състоянието на шест световни региона.
Моделът, който използват икономистите, включва доста сложен набор от променливи и взаимни връзки, например, постепенната промяна на цените, номиналните заплати, потреблението, инвестициите и
вноса.
Икономистите анализират ситуацията в шестте основни региона: страни-износители на петрол, САЩ, еврозоната, Япония, развиваща се Азия и останалия свят. Предполага се, че валутите на всички държави
ще имат гъвкав обменен курс.
Цената на петрола се разглежда като още един външен фактор на производство в допълнение към труда и капитала. Освен това, моделът предполага, че крайното потребление ще се състои от услуги, стоки и
петрол.
Моделът е основан на хипотезата за еластичното търсене на петрол, възможностите за замяна на петрола с други производствени фактори: т.е. с постепенното поскъпване на петрола той е заменен от труда
или капитала, а с постепенното нарастване на предлагането той се заменя от други фактори.
Факторът технически напредък се явява външна променлива в модела, той нараства с около 1,5% годишно.
Обемът на добивания петрол зависи от цената – нейният растеж кара страните да добиват повече.
БАЗОВ СЦЕНАРИЙ
В този случай в икономиката има три сектора, всеки от който се нуждае от петрол: експортни стоки, стоки, които не са предназначени за износ, и потребление.
При този модел потреблението на петрол много лесно се заменя от други фактори. Но икономиката не може бързо да се преустрои – това е прекалено скъпо. В крайна сметка, еластичността в краткосрочна
перспектива е по-ниска, отколкото в дългосрочна.
Добивът на петрол се съкращава с 1 процентен пункт по-ниско от средните исторически темпове на растеж, т.е. до 0,8% годишно. Наистина след време темповете на растеж отново ще се възстановят.
В резултат на шока цените на петрола нарастват с 60%, тъй като страните не могат бързо да преустроят своето производство и да консумират повече заместители. Спадът на добива е постоянен и цените
продължават да скачат. За десет години те ще се увеличат със 100%, а за 20 – с 200%.
Това води до спад на нивата на БВП /той се свива с 0,2-0,4% годишно/ и нарастване на дефицита по текущата сметка на страните-вносители на "черно злато". С помощта на търговията и капиталовите
потоци богатството се премества от страните-вносители на петрол в държавите, експортиращи тази суровина.
След 20 години лихвените проценти се оказват с 60 базисни пункта по-ниски, отколкото в началния период. Спадът на лихвите и бумът на кредитирането е свързан с това, че страните-износители започват
да пестят повече. Това вече се е случвало през 70-те и 80-те години на ХХ век.
Страните-износители страдат от "холандска болест". Техните доходи и нива на потребление растат, като последното с най-малко 2% годишно. Ускорява се инфлацията и се укрепва реалния курс на техните
валути. Останалите експортни сектори се свиват. За първите пет години БВП се оказва с около 7% по-нисък от това, което би предположила тенденцията. В перспектива от десет години разликата нараства
до 10%.
В краткосрочна перспектива излишъците по сметката на текущите операции на тези страни достига 4% от БВП, а в дългосрочна – 8%. Това естествено е изцяло свързано с увеличаващия се износ на петрол,
останалите експортни сектори са в упадък.
Като цяло резултатът е нарастване на дисбалансите в световната икономика, а самата тя постепенно се забавя.
ПОСТОЯННО РАСТЯЩА ЕЛАСТИЧНОСТ
В сценария се допуска, че е създадена някаква технология, която ще позволи в случай на поскъпване на петрола, той да бъде заменен с друг енергоресурс или производствен фактор.
Свиването на предлагането е също толкова значително, както и при базовия сценарий. Но цените растат само наполовина на това, което е заложено в базовия сценарий. Нефтът започва да се заменя с други
производствени фактори и суровини.
Загубите за световния БВП ще бъдат два пъти по-малки. Развиващите се страни ще спечелят – техният БВП, вместо да се свие с 8% за 20%, ще нарасне с 2-3%.
Производството на развиващите се азиатски държави до голяма степен зависи от петрола. Нарастването на неговата цена може да им нанесе сериозен удар. Но технологиите позволяват лесно да се замени
петрола с други стоки. В резултат на това тези държави се оказват печеливши от нарастването на търсенето в страните-износители на петрол, а също така от притока на капитал – инвеститорите са
привлечени от високите лихви в азиатските държави.
При този сценарий дисбалансите не нарастват така значително. Незначителен излишък ще бъде регистриран от страните износители на нефт и от азиатските държави, а дефицит – в ЕС и САЩ.
СЦЕНАРИЙ НА СПАДАЩАТА ЕЛАСТИЧНОСТ И ОГРАНИЧЕНИТЕ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ФАКТОРИ
Този сценарий има важно ограничение: компаниите не могат да заменят петрола с други енергоресурси.
Той се разпада на два подсценария:
1. Начините на производство не позволяват петролът да бъде заменен с друга суровина. В средносрочна перспектива еластичността расте, но след това икономиката достига границата – за производството е
необходимо известно количество петрол, а той не може да бъде заменен. В тази ситуация еластичността спада до нулата. Поддържането на системата изисква постоянен приток на енергоносители.
В този случай цените на петрола за 20 години нарастват с 300%.
Износителите получават далеч повече доходи от продажбата на петрол, а валутата им поскъпва по-силно, отколкото в базовия сценарий. На първоначалния етап те страдат от "холандска болест", която
разрушава тяхната икономика и води до забавянето на темповете на растеж на БВП.
Но след това правителствата започват да харчат своите огромни нефтени фондове. Това дава тласък за нарастване на БВП и развитието на тяхната икономика.
За сметка на това в страните-вносители започва истинската криза: те страдат и от свиването на БВП, и от дефицита по текущата сметка.
2. Алтернативите за замяна на петрола са ограничени, затова постепенно еластичността намалява.
В този случай цените на нефта нарастват за 20 години с малко по-малко от 250%.
Ефектът върху развитите страни износителите на петрол е същият. Но в този случай заедно с тях от забавяне на растежа страдат и развиващите се страни, които не могат да се откажа от поскъпващия
петрол – техният БВП се забавя на година не с 0,4 процентни пункта, а с 0,6.
ТЕХНОЛОГИЧЕН СЦЕНАРИЙ
Приносът на петрола за производството е по-голямо, отколкото неговия дял в разходите. От петрола зависят повечето известни технологии.
Делът на петрола в крайния продукт е далеч по-голям, отколкото при базовия сценарий. 25% вместо 5% за производството на стоки и 20% вместо 2% за сектора на услуги.
В такъв случай за 20 години цените на петрола хвръкват с 400%, а не с 200%, както е в базовия сценарий.
Замяната на нефта с други производствени фактори в рамките на подобен сценарий е много трудно. Защото щетите за икономиката ще бъдат много големи.
Дефицитът по текущата сметка на страните-вносителки на петрол ще бъде два пъти по-голям, отколкото в базовия сценарий.
Лихвите спадат с 1,2 процентни пункта за 20 години, тъй като страните-износители ще пестят още повече.
СЕРИОЗЕН ПЕТРОЛЕН ШОК
Някои анализатори обаче смятат, че петролният добив може да не бъде в стагнация, а напротив да започне да спада – с 2% годишно.
Ефектът за производството и сметката по текущите операции ще бъде четири пъти по-силен, отколкото при базовия сценарий.
Цените на "черното злато" веднага след свиването на добива ще нараснат с 200%, а за 20 години – с 800%.
Темповете на растеж в САЩ и Европа ще се съкратят с 1 процентен пункт. Дефицитът по текущата сметка ще бъде средно около 5% в дългосрочна перспектива и за САЩ, и за еврозоната.
Подобна ситуация не се е случвала в историята. Икономиката напълно ще се промени. От МВФ признават, че даже не могат да прогнозират как. Монетарната политика по същество няма да работи, защото
износителите на нефт ще спестяват със стремителна скорост, че това ще срине лихвите до нулата.
Но това все още не е апокалипсисът. Ще стане още по-лошо, ако обединим последния сценарий с предпоследния. Т.е. ще имаме предвид, че нефтът ще влияе върху БВП не само директно, но и с помощта на
множество технологии, в които той се използва.
Веднага след свиването на добива цените ще нараснат с 400%, а след това в течение на 20 години – с 1200%.
В краткосрочна перспектива криза няма да има, но след това растежът на БВП на страните-вносителки ще се забави с 3 процентни пункта. В резултат страните или ще потърсят замяна на петрола, или ще
съкратят търсенето и ще удушат икономическия растеж.
Ако не бъде открита нова технология позволяваща да се замени нефта, тогава ще се реализира вторият сценарий – еластичността ще расте и за 20 години цените ще се покачат само с 800%
Но в реалния свят едва ли може така бързо да се намери заместител на петрола. В крайна сметка еластичността ще расте, но заедно с нея ще се свива и световният БВП.
ПЕТРОЛЪТ НЯМА ЗАМЯНА
Днешните технологии не позволяват да се замени петрола с друг фактор, било то алтернативни енергоносители или нови начини за производство. САЩ ще се нуждаят от 20 години, за да избягат от
икономическия модел, основаващ се на петрола. Ако в случай на криза е необходимо по-малко време, тогава американската икономика може да се сблъска със сериозни проблеми. Това прави сценария с
растяща еластичност малко вероятен, шоковото нарастване на петролните цени ще нанесе значителни щети на световната икономика.
Икономистите са анализирали перспективите на алтернативните енергоресурси, отбелязва Интерфакс. Всички те не позволяват бързата и безболезнена замяна на нефта.
Възобновяемите енергийни източници, слънчевата и вятърната енергии не могат да се смятат за заместители на петрола, защото е невъзможно да бъдат добивани в достатъчно количество. Проблемът е и в тяхната нестабилност. Техният дял в общите доставки на електроенергия няма да надхвърли 25-30% - иначе ще е създаде заплаха за енергийната стабилност на региона. Възможни са например прекъсвания на доставките. Освен това, за производството на различни детайли за слънчевите и вятърните станции е необходим нефт, а също и за инфраструктурата, която също е зависима от нефта.
Биогоривото, например, етанолът също не може да замени петрола по тази причина – възможностите му са ограничени. Доходността от инвестиции в производството на етанол е доста ниска, а за неговото
производство са необходими изчерпващите се водни ресурси. Освен това, възниква изборът – да се произвежда или гориво, или храна.
Въглища. Някои изследвания показват, че запасите от въглища в света са значително надценени. Нещо повече, пикът на добив беше достигнат още преди 20 години. А и доставката на въглища е доста
скъпа.
Газ. Синьото гориво може да бъде добра замяна за петрола, благодарение на технологията хидравличен удар, която доведе до шистовата революция в САЩ. Но даже там газът вече се използва за замяната на
въглища. Със самата технология също има редица проблеми: води до замърсяване на околната среда, производственият процес е доста скъп, а находищата бързо се изтощават и се налага да се пробиват нови
кладенци. Много учени прогнозират нов скок на цените на газа.
Да се премине от нефт към газ също така не е така лесно. Трябва да се строят скъпи газови електростанции със срок на амортизация 30 години. Освен това, ще е необходимо изграждането на мрежа от
газови станции за зареждане.
Ядрена енергетика. Ако замени петрола с ядрена енергетика, тогава първоначалният ефект ще бъда доста голям. Но след това ще възникнат проблеми: производството на уран много бързо ще достигне своя
пик. Но този проблем може да се разреши, използвайки различни типове реактори. За момента се наблюдава обратната тенденция в света след катастрофата във Фукушима, някои искат да се откажат от
нея.
Съществуват и някои други чисто технически ограничения – съществуващите технологии са ориентирани именно към петрола. Например, самолетът не може да бъде зареден с въглища, защото не само
енергийната ценност има значение, но и физическите й характеристики. Замяната на петрола в транспорта ще отнеме доста десетилетия. Освен това, нефтът активно се използва в индустрията – на практика
петролът е необходим при производството на почти всички стоки, заключават експертите на МВФ.
