Промените в Закона за КФН бяха внесени от ПГ на „Възраждане“
Депутатите отхвърлиха на първо гласуване в пленарна зала промените в Закона за Комисията за финансов надзор, предложени от парламентарната група на "Възраждане". От гласували 131 народни
представители 31 дадоха вот "за", 67 бяха "против", а 33-ма избраха бутон "въздържал се" и така внесеният законопроект беше отхвърлен. За законопроекта гласуваха депутатите на "Възраждане" (27),
един от ГЕРБ-СДС, един от ПП-ДБ и двама от ИТН.
Законопроектът на "Възраждане" предвиждаше председателят на КФН да получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, неговите
заместници да вземат основна месечна заплата от 90 на сто от заплатата на председателя на КФН, а другите членове на Регулатора да получават 80 на сто от заплатата на председателя на комисията. В
мотивите към законопроекта се казваше, че "през 2017 г. управляващото мнозинство на практика е дало на КФН сама да определя какви такси да събира от поднадзорните лица, по свое усмотерние, както и
да разходва получените средства също както намери за добре. Тази подробна регламентация създава сериозен конфликт на интереси и дава възможност и стимул на ръководството на КФН да злупотребява със
закона в свой личен финансов интерес. Ако до 2017 година, например, възнаграждението на Председателя на КФН е било до 90 на сто от това на председателя на Народното събрание, с промените от 2017 г.
то вече е на база "не по-ниско от средното възнаграждение на членовете на управителните органи на небанковите финансови огранизации, но ненадвишаващо възнаграждението на управителя и
подуправителите на БНБ". По този начин председателят на КФН, независимо че е държавен служител, на практика текущо получава по-голямо трудово възнаграждение от Председателя на Народното събрание и
Президента на Република България взети заедно". Според вносителите на законопроекта "текстовете на тези членове дават на практика законово право на ръководството на КФН да злоупотербява с дадената
му власт за лично обогатяване. Разпоредбите от 2017 година са довели до двойно увеличаване на бюджета на КФН, без от това да са настъпили положителни последици в развитието на небанковия финансов
сектор. Напротив, сериозно са увеличили таксите, които плащат застрахователните и пенсионноосигурителните дружества, които се прехвърлят директно към техните клиенти и имат за резултат повишаване
на застрахователните премии и такси за клиентите и намаляване на средствата по партидите на осигурените в пенсионноосигурителните дружества".
Законопроектът е внасян на вниманието на народните предстовители от 47-то и 48-то НС, но не е бил разглеждан, припомниха от "Възраждане". И депутатите от 49-то НС отхвърлиха предложенията.
