Мартин Димитров, Институт за пазарна икономика
През миналата седмица екипът на ИПИ представи пред обществеността серия открити писма, касаещи бъдещата стопанска политика на правителството. Един от най-важните моменти, който се засяга от въпросните писма, е, че обещанията трябва да се спазват и когато е направено обещание за намаляване на определени данъци, то следва да се изпълни.
В свое интервю през седмицата г-н Велчев заяви, че "Аз също съм привърженик на по-ниските данъчни ставки, но всичко трябва да бъде решено при постигане на определен баланс." Възниква въпросът за какъв баланс става въпрос?
Основна предпоставка за намаляване на, който и да било данък е "свиване" на разходите. Нелихвените разходи (тоест тези, които не са свързани с обслужване на дълг) зависят пряко от политиката на правителството и съответно могат да бъдат редуцирани, ако има воля за това. Тоест нелихвените разходи не следва да се приемат като даденост или като задължение, което трябва да бъде покрито по един или друг начин.
Иначе казано, ако намаляването на данъците преминава през редуциране на държавни разходи, няма да нарасне и бюджетният дефицит. Обстоятелството, че могат да се намаляват разходи се доказва от факта, че има излишък. А този факт е очевиден най-малкото по това, че фискалният резерв на правителството в БНБ расте. Вероятно не подлежи на съмнение, че е по-добре да се намаляват данъците, когато има излишък и резерв, който да поеме винаги възможния макар в сегашната ситуация той е малко вероятен риск от всяко преструктуриране на фиска. При липса на резерв и излишък това не трябва да се прави.
Поради казаното не ни е ясно как е възможно да се обсъжда с коалиционния партньор изразходване на резерва от порядъка на 2 до 3,5% процента от БВП, а намаляване на данъците със същия процент да изглежда ерес. Очевидно проблемът е в намирането на равновесие вътре в правителството.
Може би в икономиката на страната балансът всъщност е постигнат. Разликата между двете алтернативи е, че при първата правителството решава какво да прави с парите на данъкоплатците, а при втората те биха разполагали с тях по свое усмотрение.
