Ако в следващия материал откриете прилика с практиките на българските автомобилни застрахователи, то тя е напълно случайна
След като „Гражданската отговорност” стана задължителна и руснаците масово се запознаха със застрахователите, между двете страни започна война, продължаваща и до днес, а темата е кой кого ще излъже.
В надпреварата тон задават застрахователите и не е трудно да се обясни защо това е така. Компаниите от сектора, представени на руския пазар са частни и тяхната основна цел е получаването на максимална печалба, като в същото време те работят в условията на жестока конкуренция и сериозни регулации на цените.
Стойността на задължителната полица се изчислява по специална формула и може да бъде само намалена, но не и да расте, като в същото време обезщетенията зависят от стойността на щетата. Тоест застрахователите не могат да заработват повече (ако не си увеличават продажбите). Но пък могат да харчат по-малко, манипулирайки ликвидираните щети. Мнозина вече са го изпитали на свой гръб.
Впрочем, застрахователните компании трябва да съблюдават закона, затова машинациите с оценката на щетите се строи върху някакви нюанси на законовите норми.
Ако потърпевшият ги знае увеличава шансовете си да получи справедливо обезщетение. Този материал маркира най-популярните примери за понижаване на обезщетенията.
Скритите щети
Те всъщност са истински Клондайк за автомобилните застрахователи. Темата е чувствителна, закото този тип щети неслучайно се наричат скрити. При една оценка не се набиват на очи, а изскачат в процеса на ремонта, когато оценката е минала и размерът на компенсацията . определен.
По-рано застрахователите охотно се ползваха от справките на Държавната автомобилна инспекция на Русия (ГИБДД) при описа на щетите. Ако инспекторът е казал, че „са възможни скрити щети”, то оценителят е длъжен да маркира това в документа, ако ли пък този текст отпадне – край – влакът е заминал.
Тази година ГИБДД пусна нарочна заповед, в която забранява на служителите си използването на такава фраза, след като разумно сметна, че инспекторите не са експерти и не им е работа да оценяват дали катастрофиралият автомобил има скрити щети.
Сега това зависи само от оценителя, който е зависим от застрахователя, а за искането на реална оценка само съдът може да изиска външен оценител.
Овехтяване
Вече всичките шофьори, които са опирали до застрахователя си по повод обезщетения знаят, че при ликвидиране на щетите компаниите отчитат т.нар. овехтяване. Това означава, че при смяна на какъвто и да е детайл, той в някаква степен е бил износен. А потребителят получава нов – не е справедливо според застрахователите. Затова клетият човечец трябва да доплати разликата от собствения си джоб.
Не са редки случаиите в които това се случва, а в съответния автомобил се поставя детайл втора ръка. Това пък най-често се случва в сервизите, с които застрахователите имат договори за обслужване на застрахованите автомобили. Дежа вю! Това едва ли са го измислили руснаците. Случвало се е вече и на член на екипа на Insmarket.bg.
Че има овехтяване на шофьорите им е добре известно, но малцина знаят две важни подробности.
Първо – през миналата година Министерството на транспорта пусна списък с резервни части, за които не се признава процент на овехтяване. Дори и коли на достолепна възраст и с огромен пробег могат да разчитат на замяната на дефектирал детайл с чисто нов (не е зле и българският регулатор да се замисли по този въпрос). Застрахователните компании масово и често забравят за тази заповед, въпреки че въпросният списък съдържа 102 детайла, най-вече при системите на спирачките и волана.
Второ – застрахователите оценяват овехтяването не от годината на експлоатация, а на производството.
Стойността на резервните части
По този въпрос вече е имало достатъчно съдебни битки. Ако автомобилът е в гаранция – то стойността на съответната част трябва да се вземе от ценоразписа на дилъра на съответната кола. Ако обаче возилото няма гаранция, проблемът става сериозен.
Колата остава в сервиза с чесеци, докато се чака внос на съответния детайл... Нерядко се фактурира цена на детайл, надхвърляща дори и с пъти тази в официалната прайс-листа на вносителя.
Да не говорим, че в някои географски ширини застрахователите просто ве покриват риска за детайли по колата, които могад да се демонтират. Впрочем тома също се е случвало на член на екипа на Insmarket.bg по полица каско.
Боядисването
Недобросъвестните оценители и застрахователи могад сериозно да пестят по това перо. Въобще при боядисването им се откриват няколко възможности – най-често пари се отпускат за боядисване на конкретен детайл, а не за целия автомобил. Заради атмосферното въздействие върху останалите детайли, нообоядисаният най-често лъщи като кръпка.
Ако колата не се ремонтира във фирмен сервиз, застрахователине не рядко „забравят” да включат разходите по тонирането на боята, а когато става дума за металик, те хич не са малки.
Често не се включват и разходите за демонтаж/монтаж на съответния детайл, които също на са малки.
Ясно е че приложените тук примери са една малка част от „торбата с хитрините” на застрахователите.
Но от другата страна на барикадата са клиентите им, които с охота биха изиграли фалшива сцена за нанесена им щета. Според статистиката при около 10% - 20 на сто от подадените искове за обезщетение става дума за опит за застрахователна измама.
И така, ако сте открили прилика с практиките на българските автомобилни застрахователи, то тя е напълно случайна.
* Материалът е препечатан от руското електронно издание Avto25.ru заради непреходната му стойност .
