Необходимостта от лечебни заведения по места ще бъде определяна с Национална здравна карта
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вече няма да финансира всички болници в страната. Необходимостта от конкретен брой лечебни заведения и лекари ще бъде определяна в Националната здравна карта. В областите, където съществуват повече болници, отколкото заложените бройки, решението с кои да се сключват договори ще бъде взимано от директорите на регионалните здравни каси (РЗОК) по критерии, определени с наредба от Министерския съвет. Това решиха депутатите, които приеха окончателно промените в Закона за лечебните заведения.
Текстът, който предизвика спорове в пленарна зала и обвинения за създаване на предпоставки за корупция и политически сделки, бе приет с гласовете на 83-ма народни представители, а 15 депутати от БСП и ДПС гласуваха "против".
"С приемането на този член вече не пациентът избира, а някой друг му посочва къде да се лекува. Ако приемете това нещо, всички ние ще признаем, че в момента парите не вървят след пациента", заяви Емил Райнов от БСП преди гласуването. Хасан Адемов от ДПС каза, че се налага двоен стандарт при сключването на договори с болниците, има хипотеза за корупционен натиск, а пациентите на практика ще бъдат ограничени при избора си в кои болници да се лекуват, защото водещо ще бъде дали имат договори с касата.
"Това означава, че РЗОК има такава хипотеза да налага политическа бухалка върху директорите на лечебни заведения. Ако сегашните директори не си го позволяват, ще дойде време, когато ще назначите директори на регионални здравни каси, които ще се възползват от този текст", заяви Адемов. Изказването му предизвика здравния министър, който взе думата от парламентарната трибуна.
"Преди малко народен представител ясно декларира, че директор на болница е политическо решение, защото здравната карта можела да се разправи с политически неудобни болници. Ето срещу това трябва всеки разумен човек в тази зала да се изправи", заяви Москов.
"Защото, ако болницата е място за политически назначения, тогава наистина сме го закъсали много. Днес в българския парламент бе произнесена истината, и то не от мен, а от народен представител – сериозна част от лечебните заведения са механизъм за облагодетелстване на политически партии. Ето срещу това е механизмът на здравната карта", заяви министърът. Той изтъкна, че няма европейска държава, в която болница може да бъде разкрита без критерии, а в случая те ще са на Министерския съвет.
Депутатът от БСП Янаки Стоилов направи предложение за промени, които да указват, че директорите на РЗОК сключват договори с болниците след конкурс, но това бе отхвърлено.
По-рано министър Москов каза пред депутатите, че със създаването на Националната здравна карта се цели да се спре безразборното роене на болници, като се даде и възможност те да се обединяват. В здравната карта ще бъдат заложени потребностите и достъпът на хората до медицинска помощ на териториален принцип, както и наличните лечебни заведения и спешни центрове. По нея ще се определя необходимостта от лечебни заведения за всяка област на страната.
Депутатите гласуваха за създаването на комплексни мултидисциплинарни центрове за деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести. Промените дават възможност тези пациенти да получават цялата им необходима помощ в болниците за активно лечение, вместо да им се налага да обикалят по много места.
Въпреки обещаната преди дни от премиера Бойко Борисов пълна подкрепа за здравната реформа след отхвърлянето му в комисия депутатите приеха редактиран вариант на текста, който засяга въпроса с комплексното решение. Така при определени заболявания от основния пакет, които изискват комплексно лечение, здравната каса ще сключва договори само с болници, които могат да го осигурят.
Обединенията на бившите диспансери за психично здраве, онкологичните и кожно-венерическите с местните болници ще стават само по желание, а не задължително, както предлагаше здравният министър. Според окончателната версия, болниците няма да има нужда да се сливат, а ще могат да сключват договори помежду си, с цел да гарантират, че разполагат с нужните кадри, апаратура и инфраструктура.
Оставено бе изискването директорите на диагностично-консултативните центрове да са специалисти в здравната сфера. По предложение на управляващата партия ГЕРБ отпадна условието те да имат специалност по здравен мениджмънт и медицинска информатика.
С окончателното приемане на промените в Закона за лечебните заведения бе отхвърлено и предложението на здравния министър за приватизацията на държавните болници. Срещу идеята се обявиха още на първо четене и представители на управляващите, и на опозицията, а премиерът Борисов лично "помоли" Москов текстовете да отпаднат преди влизането на проекта в зала.
