Страната ще трябва сериозно да преструктурира банковата си система, съветват експерти
Кипър може да се превърне в следващата "гореща точка" на европейската криза. Страховете по този повод се увеличават заради ажиотажа около отпускането на помощ на Гърция, пише вестник "Уолстрийт Джърнъл", цитиран от БГНЕС.
Ако Кипър желае да се възползва от програмата за помощ, правителството му ще трябва съществено да съкрати държавния дълг и да се намали задлъжнялостта на банковия сектор. Това заяви еврокомисарят,
отговарящ за икономиката и монетарната политика, Оли Рен в интервю за вестника, дадено по време на Световния икономически форум в Давос.
Кипър ще трябва сериозно да преструктурира своята банкова система, което може да доведе до свиването на дейността на отделни банки, а също така до обединяване на финансови компании, смята
Рен.
Предоставянето на помощ на "Острова на Афродита" беше отложено с шест месеца заради отсъствието на съгласие по този въпрос между правителството в Никозия и Международния валутен фонд, а също и със
страните от ЕС.
Изпълнителният директор на Института за международни финанси Чарлз Далара заяви, че ситуацията в Кипър може да провокира поредната вълна на криза в еврозоната. "Не виждам ключовите играчи да са
седнали на масата на преговорите и да търсят решение. Кипър е малка държава, но е член на еврозоната и може да предизвика сътресения и разпространение на кризата в други страни", отбеляза
той.
"Много е важно всички да разберат, че неконтролируем /стихиен/ фалит на Кипър може да доведе до излизане на тази страна от еврозоната. Би било голяма глупост да се допусне подобен риск", убеден е
Рен.
Според него проблемът при преговорите с Никозия се състои в това, че трябва да се съчетаят едновременното съкращаване на дълговете на държавата и банките с ангажиментите за финансова
стабилност.
Източници от Вашингтон и Брюксел отбелязват, че един от въпросите, предизвикващ противоречия, е наличието на големи суми на чуждестранни клиенти в кипърските банки, които могат да
банкрутират.
Представителите на ЕК и повечето страни от еврозоната се страхуват, че самото предположение, че клиентите няма да успеят да си върнат напълно средствата, намиращи се по сметки в кипърски банки,
може да доведе до криза в останалите държави с нестабилна банкова система, като, например, Испания.
