Една от най-значимите промени в дигиталния свят през последните 20 години несъмнено е появата на онлайн платформите. Търсачките, социалните мрежи, онлайн магазините, магазините за приложения и уебсайтовете за сравняване на цени са неотменна част от съвременния живот.
Избирайки да пазарува онлайн потребителят се лишава от възможността да се запознае с реалните качества на продукта – цвят, размер, материал. Тук идва и капанът на различните нелоялни търговски практики. Не е рядкост потребителите да станат жертва на нелоялни търговци, въпреки че нараства броя на потребителите, които знаят добре правата си и умеят да ги отстояват. За първото полугодие на тази година има увеличение с около 50% на постъпилите и обработени жалби в Комисията за защита на потребителите, спрямо същия период за миналата година". Повече за нелоялните търговски практики от Димитър Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
"Това са онези хипотези при които търговците или са въвели в заблуждение потребителите чрез невярна информация или са скрили такава информация, която би могла да повлияе на решението на дали да си купите точно това или не. Фалшиви стоки с недействителни сертификати за качество. Имахме случаи с търговец който беше заблуждавал клиента за състава на дрехите които предлага", посочи Маргаритов пред БНР.
Ако потребителят не е доволен от получената стока е в правото си да я върне в 14 дневен срок,чрез попълване на стандартен формуляр през сайта на търговеца, или чрез изпращане на електронно съобщение в свободен текст, което показва желанието на потребителя да се откаже от договора.Това е и една от причините потребителите да се обръщат към Комисията за защита на потребителите.
"Един от въпросите по който хората се обръщат към Комисията за защита на потребителите е когато са упражнили правото си да върнат стоката в 14 дневен срок. Те я връщат обратно и след това се срещат затруднения с изпращането на парите. Търговците разполагат също с един такъв 14 дневен срок в който трябва да възстановят парите на клиента", посочи Маргаритов.
По данни на Европейския потребителски център България, през тази година над 47% от онлайн потребителите пазаруват през интернет, като 88% от тях го правят от търговци в България, над 42% – от фирми в друга държава от ЕС, но има и малко над 1%, които не знаят къде точно се намира продавачът.
По данни на Европейската комисия един милион предприятия в ЕС продават стоки и услуги през онлайн платформи и повече от половината малки и средни предприятия, продаващи през тях, ги използват, за да достигнат клиенти в други държави.
