При формирането на минималните заплати задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене.
Това заяви главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България д-р Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския икономически и социален съвет по време на дискусията "Адекватни и справедливи минимални заплати - определяне на курса за силна социална Европа". В събитието, което бе организирано от евродепутата Денис Радтке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в Комитета по заетост, ключов говорител беше комисарят по заетост Шмид и участваха над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.
"Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна", допълни д-р Ангелова.
Всички бъдещи усилията на ЕК трябва да бъдат насочени към укрепване на колективното трудово договаряне, което би допринесло за по-справедливо заплащане, без да се поставят обвързващи изисквания за това, и като отчитат автономията на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплатите на база на релевантни критерии за всяка страна.
По време на дискусията д-р Ангелова заяви, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП.
По думите ѝ Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване.
