Има предпоставки за по-висок от очаквания растеж на икономиката в края на 2017 г. и в началото на 2018 г.
Според динамиката на общия индекс на международната конюнктура през третото тримесечие икономическата активност в глобален мащаб продължи да се подобрява. Средно за първите седем месеца на 2017 г.
годишният темп на растеж на световната търговия се ускори значително, като най-съществено нарастване се наблюдаваше във външнотърговските потоци на страните от Източна Европа и икономиките с
нововъзникващи пазари в Азия. Това се казва в брой 3 на издание "Икономически преглед", подготвяно от дирекция "Икономически изследвания и прогнози" на БНБ. Изданието представя информация и анализ
на външната среда, на основните макроикономически показатели на българската икономика и разглежда динамиката на потоците по платежния баланс и паричните и кредитните агрегати. Освен това изданието
предлага и количествени оценки за развитието на българската икономика в краткосрочна перспектива.
Към август 2017 г. глобалната инфлация достигна 2.2% на годишна база, като от началото на годината по-голямо повишение на потребителските цени се наблюдаваше в развиващите се страни, основни
фактори за което бяха нарастващите на годишна база цени на петролните продукти и металите на международните пазари. През третото тримесечие Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният комитет
по операциите на открития пазар не предприеха промени по паричната политика съответно в еврозоната и в САЩ.
В съответствие с очакванията за подобряване на глобалната икономическа активност може да се очаква, че през четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото на 2018 г. външното търсене на български
стоки и услуги ще продължи да нараства на годишна база.
При реализиране на пазарните очаквания за динамиката на цените на горива, основни суровини и храни на международните пазари условията на търговия за България ще бъдат благоприятни през четвъртото
тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г.
За периода януари – юли 2017 г. излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс се сви спрямо същия период на 2016 г., като тази динамика се определяше главно от по-ниския размер на
трансферите по програми на ЕС и от нарастването на дефицита по търговския баланс. През четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. очакваме излишъкът по текущата сметка на
годишна база да продължи да се свива като процент от БВП, като основен фактор за това ще бъде прогнозираното увеличение на дефицита по статия "първичен доход, нето". Очакваното по-добро усвояване
на средствата по оперативните програми на ЕС ще допринесе за повишаване на годишна база на излишъка по капиталовата сметка като процент от БВП спрямо първата половина на 2017 г.
Депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително висок годишен темп през първите осем месеца на 2017 г. При кредита за нефинансовите предприятия и
домакинствата се наблюдаваше ускоряване на годишния растеж. Тази динамика протичаше в условията на подобряваща се икономическа среда, продължаващо плавно понижение на лихвените проценти по
кредитите, като допълнително влияние оказваше усвояването на кредити по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. През четвъртото тримесечие на 2017 г. и през
първото тримесечие на 2018 г. очакваме растежът на депозитите слабо да се ускори спрямо текущите нива в резултат от повишаването на разполагаемия доход и спестяванията на домакинствата. В условията
на продължаващо засилване на икономическата активност и сравнително ниски лихвени проценти очакваме банковите кредити за нефинансови предприятия и домакинства да продължат да нарастват.
Динамиката на финансовите потоци, генерирани в процеса на взаимодействие на външни и вътрешни икономически фактори, допринесе за увеличението на брутните международни валутни резерви. Към август
2017 г. пазарната стойност на международните валутни резерви – актив по баланса на управление "Емисионно" на БНБ, възлезе на 24.4 млрд. евро (47.8 млрд. лв.), отбелязвайки повишение с 545 млн. евро
спрямо края на 2016 г.
През второто тримесечие на 2017 г. реалният БВП нарасна с 1.0% на верижна база.
Вътрешното търсене продължи да има основен положителен принос за растежа, като нараснаха и двата му компонента – частното потребление и инвестициите в основен капитал. Правителственото потребление
имаше неутрален принос за растежа, а динамиката му се определяше от степента на увеличение на разходите за компенсация на наетите в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата,
разходите за издръжка и здравноосигурителни плащания. Положителната динамика на вътрешното търсене повлия за нарастването на вноса, а подобряването на външното търсене съответно съдействаше за
значително нарастване на износа на стоки и услуги, вследствие на което приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП беше почти нулев.
Краткосрочните конюнктурни индикатори продължиха да се развиват благоприятно през третото тримесечие на 2017 г., което предполага устойчиво подобряване на икономическата среда до края на годината.
Същевременно продължаваше да се наблюдава подобряване на условията на пазара на труда, изразено във възстановяване на заетостта и нарастване на компенсацията на един нает. Допълнителни фактори,
които се очаква да благоприятстват за създаването на условия за подобряване на инвестиционната активност и на частното потребление, са нарастващото вътрешно и външно търсене на стоки и услуги и все
още задържащите се на сравнително ниски нива цени на петрола и лихвени проценти. Очакваме тези фактори да допринесат за продължаващо нарастване на реалния БВП през четвъртото тримесечие на 2017 г.
и през първото на 2018 г. с основен принос на вътрешното търсене. Балансираните рискове по отношение на външната среда и възможността за по-съществено от очакваното увеличение на частното
потребление и на правителствените инвестиции създават предпоставки за реализиране на по-висок от очаквания растеж на икономиката в края на 2017 г. и в началото на 2018 г.
От началото на 2017 г. хармонизираният индекс на потребителските цени следваше тенденция към повишаване на годишна база и съответно инфлацията възлезе на 0.7% към август. Повишението на цените на
суровия петрол и основни суровини на международните пазари и прякото и косвеното им въздействие върху вътрешните цени имаха определящо влияние върху инфлацията. В допълнение по-високите вносни и
вътрешни цени на някои селскостопански продукти също имаха положителен принос за инфлацията посредством поскъпването на храните от началото на годината. Увеличението на акцизната ставка върху
тютюневите изделия от началото на 2017 г. беше фактор със слабо инфлационно влияние. Вътрешни фактори, свързани със запазване на дългосрочната тенденция към поевтиняване на телекомуникационните
услуги, на въздушния транспорт и на стоките за дълготрайна употреба, действаха в посока понижаване на инфлацията.
Очакваме инфлацията през четвъртото тримесечие на 2017 г. и през първото тримесечие на 2018 г. да се повиши вследствие на нарастване цените на храните и свиване на отрицателния принос на базисната
инфлация. Стоките и услугите с административно определяни цени също се очаква да имат положителен принос за общата инфлация.
